Томек на военната пътека

Томек беше почти сигурен, че се намират близо до скривалището на Черната светкавица. Замислен, той плъзгаше поглед по голите върхове на скалите.

„Значи, тук някъде е намерила убежище нелегалната група на бунтарския индиански вожд! — размишляваше Томек. — Нищо чудно, че капитан Мортън не е успял да попадне на дирите им; според него Черната светкавица сигурно се намира около планината Сиера Мадре.“

Томек се усмихна леко, като гледаше заобикалящите го индианци. Тия страшни и смели, но същевременно и наивни индианци си мислят, че като криволичат из тия диви и труднопроходими ями, няма да му дадат възможност да запомни пътя до тяхното скривалище? За Томек това не беше нещо ново. Още от ранна възраст той се интересуваше от география и внимателно следеше всички интересни събития по света. Напоследък се интересуваше от Средна Америка42, поради започнатия през 1903 година строеж на Панамския канал43, който трябваше да съкрати пътя от Атлантическия до Тихия океан, от източното крайбрежие на Америка до западното, както и пътя от Европа до островите на Океания и Австралия. Точните познания по топография на страните от Средна Америка сега го улесняваха да определи положението на планинската верига, където се криеше вождът на индианците.

Ранчото на шерифа Алан се намираше близо до границата, на няколко километра на изток от северния край на планинската верига Сиера Мадре, която се спускаше на юг по продължението на западното крайбрежие на Мексико. Източната граница на Мексиканското плато, където се спряха, беше Рио Гранде дел Норте. Някъде към средата на пътя между северния край на планината Сиера Мадре и реката Гранде се намираха едно до друго две езера: Гуцман, с вливащата се в него Рио де Касае, и езерото Санта Мария, в което се вливаше река със същото наименование. Според пресмятанията на Томек сега те бяха в планинската верига, която се намира в ъгъла между Рио де Касае и Санта Мария. По права линия на юг, зад реката Конхос, приток на Рио Гранде, се простира безлюдната песъчлива депресия44, наречена пустиня Болсон де Мапими, където испанците още през 1598 година открили залежи от злато и сребро и още тогава започнали тяхната експлоатация.

След като откри тия подробности, Томек се почувствува много по-бодър. Но той разбираше много добре, че в естествения лабиринт от каньони и клисури човек сам трудно би намерил пътя към опасната, изсечена в скалите пътека.

Индианците не бързаха да вървят по-нататък. Почиваха си, като пушеха къси глинени лулички. Едва след залез слънце Черната светкавица даде знак да тръгнат. Движението по планинските места при бледата светлина на първите звезди беше доста тежко. Томек следваше непосредствено вожда, който вървеше бързо, и не се грижеше за невъзможното при тия условия запомняне на посоката.

След почти двучасов мъчителен ход стигнаха до един планински перваз, който се спущаше отвесно надолу. В дъното на дълбок и широк каньон се намираше лагерът на Черната светкавица. Сега всичко наоколо беше осветено от блясъка на огньовете. Кожите, които покриваха палатките от дъжда и слънцето, бяха станали почти прозрачни и във вечерния мрак приличаха на цветни лампиони, осветени от огъня, който гореше вътре в тях. Същевременно по това човек можеше лесно да се ориентира за размерите и разположението на бивака. Типите образуваха голям три или четириреден кръг. В средата на бивака се намираше палатка, по-голяма от останалите, за съвета на племето, която, както Томек после разбра, служеше и за жилище на Черната светкавица.