Томек на военната пътека
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сабина Радева
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек на военната пътека». Краткое содержание книги:
— Това проклето бяло куче уби нашия брат Крещящата сова — отвърна Пламтящия лъч и посочи към боцмана.
Черната светкавица дори не погледна пленника.
— Нима е възможно един бял да се осмели да нападне осем мои бойци? — учуди се той. — А къде се случи това?
Пламтящия лъч се смути, защото не можеше да скрие от вожда, че след като даде сигналите, той без заповед беше се отправил към границата. Трябваше също да признае, че е устроил засада на самотния бял конник. Понеже Черната светкавица не желаеше да издава мястото на своето селище, беше забранил на жителите на каньона да излизат извън планинската верига. От време на време той вземаше със себе си по двайсетина бойци за малки експедиции, но когато някой биваше изпращан сам извън каньона, трябваше строго да се съобразява със заповедта на вожда. Но Пламтящия лъч, след като беше дал сигналите от Планината на знаците, самоволно беше се отдалечил към границата.
— След като изпълнихме поръчението, отправихме се на север — отвърна той без желание. — В степта видяхме самотен бял конник. Искахме да доведем пленника в лагера, за да го подложим на разпит. Затова устроихме засада. През време на борбата белият уби нашия брат Крещящата сова.
— Хоуг! Значи, убил го е в неравна борба, защото вие бяхте осем души срещу един — установи Черната светкавица.
Буйният Пламтящ лъч гневно сви вежди. Нима вождът искаше да брани тоя бял?
— Око за око, зъб за зъб — гласи нашият закон — рече мрачно Пламтящия лъч. — Този бял трябва да умре при стълба на мъченията.
— Моят млад брат има странна памет. Едни закони добре помни, а други — зле — отговори сериозно Черната светкавица. — Но въпреки това ние ще отмъстим за смъртта на нашия брат Крещящата сова. Той е оставил вдовица с четири деца. Съветът на старейшините ще реши какво да бъде наказанието на пленника. Нека Пламтящия лъч го настани в отделно типи под стража.
Индианците развързаха краката на боцмана. Свалиха го от коня и отпушиха устата му. Морякът си пое дълбоко дъх.
Няколко жени изтичаха към пленника. Те го ругаеха с кресливи гласове или го замерваха с шепи чакъл. След малко, блъскан от тях, той изчезна в типито. Като видя, че пред палатката поставиха въоръжена стража, Томек отиде при Черната светкавица.
— Вожде, искам да поговоря с тебе веднага по много бърза работа — каза той тихо.
— Нека моят брат дойде още сега в типито за съвещания със старейшините на племето. Там ще се произведе съд над пленника — отговори Черната светкавица.
Томек се намръщи, но инстинктът му го предупреждаваше да не предприема прибързани работи. Наистина Черната светкавица беше вожд на племето, но несъмнено той трябваше да зачита и мнението на съвета на старейшините. Вождът сигурно беше познал боцмана и както можеше да се заключи от думите, които размени с Пламтящия лъч, не беше зле настроен срещу него. Но ще успее ли да го спаси? Както вече Томек можа да забележи, индианците от недостъпния каньон с необикновена суровост пазеха своите закони и стари обичаи.
Разтревоженото момче ставаше все по-неспокойно. Не разбираше защо боцманът, въпреки уговорката, се е отдалечил от ранчото и какво е търсил в степта. Тая неразумна постъпка можеше да осуети целия изкусно приготвен план за освобождаването на Сали. Защото какво би станало, ако индианците осъдят на смърт боцмана? Томек в никакъв случай не може да остави приятеля си в такъв трагичен момент.
„Хм, няма друг изход! Ако се стигне дотам, ще застана до боцмана и заедно ще умрем — помисли си той отчаян. — Но тогава колко страшна ще бъде участта на Сали. Горката госпожа Алан!“
Угнетен, той влезе в типито за съвещания, където имаше вече петнайсетина родови старейшини. Вождът му посочи място до себе си. Съденето на боцмана започна веднага. Пръв взе думата Черната светкавица:
— Предстои ни да съдим белия, който в борба с разузнавачите ни е убил нашия брат Крещящата сова. Пламтящия лъч, като участник в тая борба, ще бъде обвинител. Нека моите братя го изслушат внимателно и издадат справедлива присъда съгласно обичая и закона на нашите бащи.
Пламтящия лъч изложи подробно ходи на събитията. Въпреки омразата му към всички бели сведенията му бяха съвсем верни. Всички индианци внимателно слушаха обвиненията на малкия вожд, а Томек с напрежение наблюдаваше лицата на съдиите; за щастие не съзря в тях омраза. Работата с боцмана не изглеждаше толкова трагична. Индианците го нападнали, а в самоотбрана той убил един от тях.
Томек с благодарност впи поглед в Черната светкавица, когато той отново взе думата и обясни на съвета на племето кой е взетият в плен. Напомни също, че боцманът и Томек са му помогнали да избяга, подчерта неговата смелост и сила, показани през време на родеото, когато повалил с един удар разбеснелия се бик. Отбеляза също, че боцманът пръв е бил нападнат от разузнавачите и мъжествено се е борил срещу осем души.