Томек на военната пътека
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сабина Радева
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек на военната пътека». Краткое содержание книги:
„Ех, че история! Индианците са ме взели в плен! — си каза той и веднага изпадна в страшен бяс. — Ах, негодници, ще ви покажа аз къде зимуват раците…“
Стисна силно с коленете си хълбоците на коня, който изпъшка болезнено и приклекна. Индианецът дръпна аркана върху шията на пленника. Предателската примка силно се сви и боцманът разбра — беше безсилен.
Огромната сила на белия, която той показа през време на борбата, изуми индианците, Затова те още повече се радваха сега на победата си и на зрелището, което ги чакаше. Такъв силен мъж би трябвало да издържи дълги мъчения при стълба. И те започнаха да се отнасят с него по-меко, за да запазят силите му за решителния момент.
След няколкочасово пътуване без почивка индианците трябваше да сменят мустанга, който носеше тежкия боцман. При тая операция буйният моряк ги измъчи много. Ако ръцете му не бяха вързани, навярно нямаше да могат да го удържат, без да му нанесат смъртоносен удар с ножа или томахавката. За щастие тия признаци на несъмнено мъжество будеха у индианците уважение дори към победения враг, затова те не жалеха труда си, за да откарат пленника жив в лагера.
Боцманът много се зачуди, когато при второто тръгване на път му завързаха очите. Започна отново мъчително пътуване.
Томек наблюдаваше нетърпеливо приготовленията на индианците за военната експедиция. Те чакаха всеки момент завръщането на Пламтящия лъч, който по нареждане на Черната светкавица трябваше да доведе нужния брой коне. Както вече Томек успя да забележи, червенокожите държаха в каньона едва десет-петнайсет мустанга. Тесният терен на скрития в диви кактуси каньон не беше удобен за отглеждане на добитък. Затова индианците се бяха снабдили преди всичко с рогат добитък, за да си осигурят прехраната. Според обясненията на Черната светкавица в случай на нужда коне им давали индианците от околните резервати. От това се виждаше, че влиянието на бунтовническия вожд стигаше далеч навътре в територията на Съединените щати. Но Томак беше достатъчно разумен и не разпитваше червенокожите си приятели за неща, които бяха тяхна тайна. Разбираше, че това би било дори много опасно.
Със съгласието на вожда Червения орел щеше да занесе на боцман Новицки писмо от Томек, а след това заедно с моряка трябваше да дойде на уреченото място, където целият отряд щеше да ги чака. Томек откъсна от бележника си един лист и с молив започна да пише на своите загрижени приятели:
„Скъпи боцмане! Когато получиш това писмо от приятеля ми Червения орел, помоли веднага шерифа да унищожи запечатания плик, който му оставих. Успокойте госпожа Алан. С помощта на едно лице, което и ти познаваш, тръгваме доста хора да търсим нещастната Сали. Да се надяваме, че тоя път ще успеем. Чакам те с приятелите си на мястото, където ще те доведе тоя, който ти връчи това писмо. Моля, имайте му пълно доверие. Останалото ще ти разкажа, като се видим.“ Оставаше само да се подпише, когато чу някаква страшна врява. Воят на червенокожите се смесваше с викове и плач на жени. Разтревожен, Томек искаше да изтича на плаца на лагера, когато изведнъж Червения орел се втурна в палатката. Развълнуван, той се изправи пред своя бял приятел.
— Малкия вожд — извика той — говорещата хартия ли приготвя?
— Тъкмо свършвам… Какво се е случило?
— Тя не ще е вече нужна — загадъчно отвърна наваят. — Зъл дух обърка плановете ни. Нека моят бял брат да дойде веднага с мене!
Двамата бързо излязоха от палатката. В средата на лагера до типито за съвещания Томек видя тълпа мъже, жени и деца. Оттам именно идваха сърдитите викове и жалното ридание. Лошо предчувствие обзе Томек. Защо Червения орел каза, че вече няма да има нужда от писмото? Бързо се приближи до групата индианци, наобиколили няколко конника. Томек провря към тях. Едва хвърли поглед, и замръзна от ужас.
До Пламтящия лъч, който седеше на мустанга си, Томек видя боцмана Новицки, вързан и закрепен върху един кон. Пламна от гняв, като видя в ръцете на Пламтящия лъч края на аркана, който беше преметнат около врата на приятеля му. Какво значеше всичко това? Но преди да успее да направи нещо неразумно, вниманието му беше привлечено от групичка жени, наведени над трупа на индианец. Томек беше твърде досетлив, за да не разбере каква е работата. Но как Пламтящия лъч беше се натъкнал на боцмана? Нали морякът трябваше да чака вест в ранчото? Но ето че групата индианци направи път на някого. Черната светкавица застана пред конниците. Вождът очевидно позна боцмана, защото израз на изненада премина по лицето му, но то веднага придоби равнодушния си вид.
— Какви вести ни носи Пламтящия лъч? — попита той с гърлен глас.