Томек на военната пътека
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сабина Радева
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек на военната пътека». Краткое содержание книги:
— Хоуг! Зъл дух е забулил очите на Черната светкавица — извика Пламтящия лъч. — Моят брат не трябваше да води тук бял.
— Съветът на старейшините на нашето племе призна на Нах’тах ни уез’зи правото да носи пет пера, а Пламтящия лъч е получил само четири — отвърна спокойно Черната светкавица. — Нека моите братя решат да откопаем ли военния топор, за да удържим думата си, дадена на нашия бял брат.
Шаманът Покорителя на гризли извади от колана си своята томахавка. С късо, но силно движение той я хвърли към централния стълб, който придържаше покрива на палатката. Острието глухо се вби в дървото. След него и другите индианци един след друг хвърляха своите топори. Само Пламтящия лъч седеше неподвижно, загледан в буйния огън.
— Нима Пламтящия лъч иска да остане във вигвамите, когато неговите братя поемат военната пътека? — попита Черната светкавица.
Малкия вожд погледна Черната светкавица право в очите. Бавно извади томахавката си и я хвърли с такъв размах, че почти половината й острие се заби в сухото дърво.
Сега Черната светкавица запрати своята тежка томахавка и погледна многозначително Томек, който се смути страшно, защото нямаше топор и не можеше да го хвърля в определеното място така, както индианците. Но умното и хладнокръвно при всяко положение момче си опомни веднага, че боцманът го беше научил да хвърля нож. Нима ножът сега не можеше да замести топора?
Без да разсъждава, той извади от ножницата тежкия си ловджийски нож. Лъскавата стомана преряза въздуха; острието на ножа се заби в стълба точно до топора на Пламтящия лъч.
— Хоуг! Хоуг! Хоуг! — извикаха индианците.
— Племената на апахите и наваите изровиха военния топор срещу всички врагове на нашия млад брат — заяви със силен глас Черната светкавица. — Скалповете на предателските кучета, които отвлякоха Бялата роза, приятелката на нашия бял брат, ще красят нашите вигвами.
— Хоуг! Хоуг! — извикаха индианците.
По закона на червенокожите от момента на изравянето на военния топор главният вожд има неограничена власт, а всички членове на племето са задължени под заплаха на смъртно наказание да изпълняват всичките му заповеди. Черната светкавица се обърна най-напред към Пламтящия лъч:
— Малкия вожд ще отиде още сега с няколко бойци на Планината на знаците и ще извести на нашите съюзници, че сме поели военната пътека. Пламтящия лъч ще поиска също да ни бъдат дадени колкото е възможно по-бързо необходимия брой мустанги.
Пламтящия лъч стана, приближи се до стълба, който крепеше типито, извади своята томахавка и без да каже нито дума, хвърли към Черната светкавица поглед, пълен с укор, и напусна мълчаливо палатката, за да изпълни заповедта.
Черната светкавица се замисли: ето, той отпрати от типито за съвещания младия малък вожд, виждайки неговата неблагосклонност към белия, на когото дължеше само благодарност. Но в дълбочината на сърцето си той признаваше пълно право на Пламтящия лъч. Нима беше задължен да оказва помощ на представител на расата, която бе отнела на индианците тяхната земя и свобода? Нали с цялото племе беше се заклел да наказва със смърт всички бели нашественици. През ума на Черната светкавица мина цяла верига от несправедливости и предателства, извършени от белите към индианците. Белите бяха тези, които безмилостно изтребваха туземците, избутваха ги в най-безплодните терени, нарушаваха всякакъв вид договори и обещания. Пламтящия лъч имаше право; Черната светкавица зовеше към безкомпромисен бунт срещу поробителите, а сега сам направи първото нарушение на закона, който беше наложил на индианците.
Под влияние на тия мисли ръката на вожда машинално се намери върху студената дръжка на ножа му. Нима трябваше да стане предател на собственото си племе, което беше му поверило своята съдба? Той хвърли към бялото момче проницателен, студен поглед.
Томек разбра какво става в душата на вожда. Въпреки това доверчиво погледна Черната светкавица в очите, макар да знаеше, че тъкмо сега се решава неговата по-нататъшна съдба. Многозначителното движение на ръката на индианеца — докосването на дръжката на ножа, с който беше одрал не един скалп от главата на белия враг, не остана незабелязано от Томек.
Черната светкавица продължително гледа в сериозните, доверчиви очи на бялото момче. Не беше ли то, което му подаде ръка за помощ, когато другите искаха да го погубят? Нима бялото момче се поколеба да измени на своята раса, за да му улесни бягството? А не достъпи ли то благородно спрямо Червения орел? Този млад бял човек не беше приятел само на бунтовническия вожд; той беше истински приятел и на всички индианци, на всички справедливи хора. А нима сред червенокожите не се срещаха изменници? Черната светкавица си спомни за предателя Многото гриви, който се представяше за техен приятел, и за омразната индианска полиция. Благородният и мъжествен вожд разбра, че не бива по цвета на кожата хората да се делят на добри и лоши. Сред хората от всички раси се срещат и добри, и лоши.