Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Самотен ли сте? — попита нежно тя и пусна коня си редом с неговия.
— Вие с Габриел очевидно водихте много интересен разговор — отбеляза горчиво той. Лицето й пламна и това го учуди безкрайно.
— Опитах се да го запозная с подробностите на плана си — обясни тихо тя. — Досега нямахме време да го сторим.
— Разбирам. И той прие плана ви с въодушевление, така ли?
— Какво друго би могъл да направи? — Ядосана от саркастичния му тон, Тамсин отговори по-буйно, отколкото бе възнамерявала.
— Да, разбира се, той няма причини да го стори. — Джулиън вдигна рамене. — Сигурен съм, че няма да му бъде никак трудно да се откаже от досегашния си живот и да напусне страната, която отдавна е признал за своя родина. А даже да му е малко трудно, вие въпреки това ще очаквате от него да стори онова, което вие искате. — Гласът му звучеше безучастно, сякаш говореше за времето.
Тамсин се изчерви още повече.
— Не разбирам какво искате да кажете.
— Мило момиче, много добре знаете какво искам да кажа. Когато сте си наумила нещо, непременно трябва да си го получите. Верността на Габриел няма да му позволи да ви остави да се оправяте сама и вие го използвате най-безсрамно.
— Защо ми говорите такива ужасни неща? — попита сърдито тя. — Наистина ли ме смятате за безсрамна използвачка?
— Забравяте, че и аз бях принуден да участвам в игричките ви — отговори остро той. — Нито за миг не помислихте кой съм и какво чувствам.
Тамсин прехапа устни. Учуди се, че при жестоките му думи очите й се напълниха със сълзи, че се почувства дълбоко засегната. Дълбоко в себе си трябваше да признае, че обвиненията му не бяха неоснователни. След прекрасната вечер в пещерата на Аладин преди два дни двамата почти не си говореха. Тя знаеше, че полковникът беше много зает с приготовленията за пътуването и с предаването на командването на бригадата на друг офицер и не смееше да го откъсне от работата му. На сутринта, когато тръгнаха от Елвас, той беше потиснат и мълчалив. Тя се надяваше, че времето и разнообразието на пътуването ще подобрят настроението му, затова тръгна по друг път с Габриел. Оказа се, че се е измамила. Той не беше променил мнението си за нея, даже я мразеше повече отпреди.
Тя примигна няколко пъти и пусна Цезар в галоп. Искаше да избяга далече от полковника и не погледна в каква посока е тръгнала. Цезар вдигна високо глава, подуши вятъра и удължи крачките си, докато накрая препусна в пълен галоп по тесния, опасен път.
— Тамсин! — извика подире й Джулиън. Сърцето му заби ускорено, когато конят и ездачката се насочиха право към тесния завой, едната страна на който представляваше стръмна скала. Само след миг те изчезнаха от очите му.
— Казахте й нещо, което я развълнува, нали? — попита спокойно Габриел, който беше слязъл по склона и се бе присъединил към малкия керван.
— Това е най-злобното, най-дивото хлапе, което съм срещал някога! — извика възбудено Джулиън. — Само не знам кой ще си счупи врата пръв, тя или конят!
— Нищо няма да й стане — отговори все така спокойно Габриел. — Двамата се познават много добре. Какво толкова й казахте?
— Само няколко истини — отвърна кратко Джулиън. — Крайно време беше някой да й отвори очите.
— Всеки път става така — обясни меко Габриел и му подаде меха с вино. — Малката не обича, когато й казват, че е направила грешка. И с Барона беше същото… особено, когато наистина беше сгрешил. — Той се изсмя тихо и се обърна да погледне мулетата, които идваха след тях. — Бих предложил да се махнем от пътя още преди смрачаване. Има някои опасни места, които трябва да избегнем. Засадите в тъмното са неприятна работа.
— Мъжете, които сте наели, изглеждат годни за работа. — Джулиън му върна меха с благодарствено кимване.
— Може би… но няма смисъл да се излагаме ненужно на опасност.
— Съгласен съм с вас. Ще спрем в следващото село. Дали има странноприемница?
— Не ми се вярва — ухили се Габриел. — В тази част на страната нямат странноприемници.
Двамата продължиха пътя си в мълчание. През следващия половин час не видяха никъде Тамсин. Джулиън се опита да скрие загрижеността си, защото Габриел изобщо не изглеждаше разтревожен. Полковникът си повтори няколко пъти, че е имал всички основания да й каже истината в лицето, но не успя да успокои съвестта си. Тя го бе принудила да изостави бригадата си в най-неблагоприятния момент. Това беше най-трудното решение в живота му. Уелингтън отиде в Бадахос начело на малък отряд изпитани войници и издигна бесилки на централния площад. Осъдиха десетина мъже, които бяха взели участие в плячкосването и насилията, и ги обесиха без много церемонии. Това накара и последните остатъци от деморализираната армия да напуснат града и да се върнат в лагерите, където задачата на офицерите беше да ги превърнат отново в нормални войници. И точно сега командващият полковник трябваше да напусне бригадата си и да се отправи в това безсмислено пътуване. Джулиън не можеше да се успокои, макар да знаеше, че новият полковник Тим О’Конър е добър и способен офицер, а останалите от щаба го подкрепят с всички сили.