Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Но аз нямах предвид да престанем да контактуваме.
— И аз не съм имала подобно намерение, Стив. Но едва ли очакваш от мен да те подгоня, за да станем приятели. Това просто не е прието.
— Знам, че вината е моя, но ти прекалено стриктно се придържаш към споразумението между нас.
Джини остави сготвеното ястие настрани и го покри. После премести канчето към края на огъня, за да не кипне кафето. Ели я беше научила да не отхлупва курабиите, за да не излезе топлината, затова ги остави, както си бяха. Доволна, че всичко е както трябва, тя погледна Стив, който бе клекнал от другата страна на огъня.
— Това засега е всичко. Ще изчакаме татко да се върне и тогава ще приготвя соса и яйцата. Ти май говореше за това, че сме се избягвали. Объркана съм, Стив. Ти ставаш неспокоен, когато проявя прекомерна настойчивост, но също и когато се държа резервирано. Честно казано, не съм сигурна какво точно мислиш, че се намира по средата, затова те моля да проявиш разбиране към мен, докато не намеря този деликатен баланс. Изминаха шест дни, откакто потеглихме, а ние нито сме си говорили, нито сме били близо един до друг. И понеже ти не прояви желание да се приближиш, аз приех, че желаеш за известно време да останеш на спокойствие. Нали спомена, че трудно се сприятеляваш, е, аз не исках да те насилвам. И как точно би предпочел да се държа? Не мога да спазвам правила, ако не знам какви са те.
Той седна и кръстоса крака.
— Съжалявам, Ана, но такива като мен, рядко имат, ако това изобщо се случи, приятели между жените. Да, съзнавам, че реагирах твърде прибързано. След онази нощ, когато танцувахме и говорихме толкова много, бях обезпокоен, че другите могат да решат, че ние се сближаваме твърде много и могат да започнат да ни наблюдават в очакване на най-различни неща. Двете основни причини за сваляне на един водач са некомпетентността и… знаеш какво имам предвид.
Тя не беше готова за извинение и обяснение от него.
— Отбягвал си ме, за да запазиш работата си?
— Въпросът не е нито забавен, нито маловажен.
— Но аз нито ти се надсмивам, нито споря с теб.
— Виждам го в очите ти, Ана, а аз говоря сериозно. Не мога да си позволя да загубя тази работа.
— А не ти ли се струва, че на другите им изглежда много по-подозрително, че ме избягваш като болна от холера, вместо да се отбиваш при нас, както постъпваш с тях? — опита се да потърси логиката Джини.
Той сви рамене и призна:
— Не се бях замислял за това, но ти си права. С разрешението и помощта на баща ти аз може би бих могъл да ви навестявам, без това да буди подозрение — той се наведе напред и прошепна: — Някои хора изпитват голямо удоволствие да създават проблеми на другите. Държа се строго с тях, но ти си жена, която може да събуди ревност. Не бива да им давам повод за гняв, като показвам по-специално отношение към теб.
„И за това има страшно важни причини, за които не знаеш“, допълни тя на себе си. Той очевидно беше затруднен да определи най-добрия подход към всеки поотделно.
Джини се замисли над думите му и реши, че в тях има логика. Кати би могла да бъде доста злобничка, ако бъде отблъсната, а Луис и Мати биха могли да проявят отмъстителност, ако бъдат сгълчани или ако някой от другите мъже решеше, че те са достатъчно добре подготвени, за да продължат сами, в случай че Стив го раздразнеше достатъчно. Тя определено не желаеше да прави нещо, което би могло да доведе до освобождаването на Стив.
— Ти поиска ли му разрешение да се видиш с мен?
Стив се помръдна с видима неувереност.
— Не. Но почувствах, че той го иска и ми дава възможност да го направя.
— Той те харесва и уважава. И не вижда нищо лошо в това да бъдем приятели.
— Може би бърка, като ми вярва толкова много, когато съм близо до теб — прошепна той.
Джини се надяваше, че правилно разбира смисъла на тези думи.
— Защо, да ни би да имаш коварното намерение да ме отклониш от правия път? — и след като видя, че той се мръщи на шегата й, тя добави: — Е, това беше само закачка. Ти не би могъл да постигнеш това без моето съгласие. Той ми вярва и не ми казва какво да правя или какво да мисля, така че спри да се безпокоиш. Добре, сега отивам за яйцата.
Стив скочи на крака, взе кошничката от ръцете й и каза:
— Остави на мен. Искам да си поема дъх. Сериозните разговори винаги ме напрягат — той се шмугна покрай фургона към вътрешната страна на кръга, където бяха полозите, застлани със сено. Погледна във всеки един, за да провери дали там не би могла да бъде скрита торбичка със скъпоценни камъни, но резултатът беше отрицателен. Взе яйцата и се върна при нея.