Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
За да успокои неспокойния мъж, тя реши да подхване по-лека тема.
— Благодаря ти, Стив. Спаси ме да не ме изкълват. Една от кокошките май ме мрази.
Той се засмя:
— Едва ли е така. Това е квачка, която просто брани неродените си деца.
В следващия миг Стив пожела да си отхапе езика.
— Та нали майките са точно затова — да бранят децата си. — Уф, тя май наистина се стараеше да го успокои.
Много предпазливо Джини попита:
— Как се казва майка ти, Стив? Каква е? Ти спомена, че още е жива. Къде живее?
Без да я поглежда, той отговори:
— Роуз. Красива е, мила, нежна и е толкова жертвоготовна, че даже гледам на това като на недостатък. Живее в Аризона. Твоята майка е починала, така ли?
— Да, почина, когато бях на единайсет. Беше като твоята. Още ми липсва. Съмнявам се, че някой може да изживее болката от загубата на родител.
— И това се случва, когато се наложи — поредните ненужни думи, изплъзнали се от устата му. Той направи опит да прочисти мислите си.
— А ти… ти…? — тя изведнъж реши, че е по-добре да не пита.
— Дали знам кой е баща ми? — довърши той вместо нея, предугадил въпроса й. Е, след като сам се бе изпуснал, можеше поне да провери какво мисли тя за това, че е незаконороден.
Джини долови горчивината и почувства яда в душата на този, когото обичаше. Вече й се искаше да не бе започвала този разговор.
— Съжалявам, Стив, проявих прекомерно любопитство по болезнена тема.
— Да, мис Ейвъри, такава е. Поне засега — допълни той, без да знае защо.
— Последното нещо, което ще кажа е, че това нито ме притеснява, нито променя отношението ми към теб. Но съжалявам, че така силно те измъчва. Никога повече няма да проговоря на тази тема. Какво ще кажеш за чаша кафе? Не мога да ти обещая, че е превъзходно, но се надявам поне да не е най-лошото, което си пил — и тя се засмя.
След малко се върна Чарлз, усмихнат като че ли беше най-щастливият човек на земята.
— Здравейте и двамата. Закъснях ли за вечеря?
— Не, татко. Двамата със Стив имахме възможност да поговорим за разлика от друг път. Как мина? — попита тя, забелязвайки, че той се връща с празни ръце.
— А, нищо за съжаление. Но някои от останалите удариха, а един даже улучи елен. Поне няколко дни ще има нещо вкусно за ядене. Отивам да се измия.
И докато Джини приготвяше соса и разбиваше яйцата, Стив попита:
— Баща ти винаги ли стои облечен така?
Тя се засмя, после помисли.
— Предполагам, че му е останало като навик от дните, когато беше бизнесмен. Струва ми се, че официалното облекло се е превърнало в нещо като втора кожа за него. Както са ножа и револверите за теб, мой добре въоръжени покровителю. Обзалагам се, ти толкова си свикнал да ги носиш, че изобщо не съзнаваш, че са ти под ръка, до момента, когато се наложи да ги използваш.
— Така е — прошепна той усмихнато.
— И това прави ли те дуелист? Чела съм книги за тези мъже, които бродят в търсене на бърз противник.
— Не. Тези хора си изкарват прехраната с револвер. А аз не го правя… или поне се опитвам.
Изядоха вечерята с наслаждение и без много приказки. След това, докато Джини миеше чиниите в легена наблизо, двамата мъже седнаха на кафе. Тя внимателно се вслушваше в разговора им.
— Къде се намира ранчото ви, сър? — поинтересува се Стив между глътките не чак толкова лошо кафе.
Чарлз беше впечатлен от маниерите и интелигентността на мъжа пред него. Започваше да се досеща, че Стив Кар не е нито обикновен човек, нито бродещ скитник. Някога, в миналото, скаутът беше учил. Да, убеждаваше се той, скаутът е добра партия за Джини. Чарлз допи кафето си и остави чашата настрани.
— В покрайнините на Уейко. Голямо е. Сто акра, седемдесет и пет вола, няколко крави и коне, две прасета. Имам хубава къща и хамбари, но май ще трябва да направя ремонт и някои промени. Работниците и надзирателят се съгласиха да останат, те ще ме научат на онова, което трябва да знам за отглеждането и продажбата на добитък. Сега се нарича „Бокс F“, но ми казаха, че лесно мога да вдигна нивото до „Бокс А“ и да получа правото на собствена дамга.
— Да, наистина е лесно да се направи. Звучи ми доста добре, сър.
— Надявам се да бъде, Стив. Добре дошъл си винаги, когато пожелаеш да ни посетиш.
— Може и да го направя, сър. Бих искал да се уверя, че няма да имате проблеми. Тексас ще ви хареса. Войната почти не е докоснала този район. И там няма да видите нищо от грозните последици, които сега ни заобикалят.
— Чудесно, слава на Господа. Наистина би било чудесно да нямаме пред очите си тези ужасни спомени, когато започнем живота си отначало. Мислил ли си някога да се захванеш с фермерство, Стив? Бил ли си някога надзирател, грижил ли си се за добитък?