Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— А какво ще каже Ана по този въпрос?
— Сигурен съм, че ще бъде очарована. Както и аз. Ще се видим там.
Стив поизостана, наблюдавайки Чарлз да настига дъщеря си. Не можеше да се отърси от натрапчивото усещане, че този човек се опитва да ги сближи. Питаше се какво би накарало един джентълмен да отдаде предпочитанията си на един „скитник на кон“, както той сам се наричаше често, и да му повери най-ценното в живота си. Усещаше, че го изпълват подозрителност и любопитство. Някакъв вътрешен инстинкт му говореше, че Чарлз Ейвъри иска от него нещо конкретно. Дали не разчиташе на помощ в новото си ранчо, където той щеше да се озове в ролята на истински „грийнхорн“ в новия си живот. Или придружител в една трудна мисия, както Ана бе намекнала преди, ако се приемеше, че въпросът й означава нещо повече от желание разговорът да не угасне. Или му бе определена ролята на подарък за любимата дъщеря, ако тя копнееше достатъчно силно за него, за да потърси и приеме помощта на баща си. А дали не гледаха на него като на защитник, в случай че смъртта сполетеше баща й по пътя или докато тя се установи в ранчото, или пожелае да се върне при леля си. Какъвто и да бе мотивът на този човек, Стив трябваше бързо да го разбере.
Докато яздеха редом, Джини попита Чарлз за какво си бяха говорили двамата със Стив.
— Обсъждахме определянето на нощните постове и онова, което ни предстои. Не исках да се втурвам след теб веднага, след като ти така побягна, и затова поизостанах, за да си поговорим. А ти защо не остана с него, момиче? Това беше една великолепна възможност.
Джини обясни съображенията си, а Чарлз я разбра и й се извини. Но той знаеше, че е събудил интереса на скаута към нея и беше доволен, че е сполучил. Повечето от нещата, които бе казал за Джини и баща й, бяха верни, затова думите му бяха прозвучали убедително и той бе уверен, че Стив няма да ги сподели с нея. Чарлз вярваше, че ако този опитен скаут се влюбеше в Джини, това би било от полза за всички.
На следващия ден керванът спря в пет часа, защото някои мъже искаха да излязат на лов за прясно месо, докато все още бе светло. Чарлз Ейвъри потегли с тях, обяснявайки, че иска да изпече заек.
Чистото небе и рано изгрялата пълна луна обещаваха една прекрасна вечер. И докато Джини готвеше на огъня, който Чарлз бе стъкмил, преди да замине, към тяхната стоянка се приближи Стив. Тя пържеше консервирана шунка, печеше курабии в преносимата фурна и се готвеше да сложи на огъня и кафето. Вдигна поглед към усмихнатия скаут и отново се концентрира върху работата си.
— Имате ли нужда от нещо, мистър Кар? Татко още не се е върнал.
Беше вежлива и хладна. Нещата, които Ейвъри бе споделил с него, се стрелнаха през главата му като светкавица.
— Той ме покани на вечеря. Съгласна ли си, Ана?
— Така ли? — вдигна тя рязко глава и очите й се разшириха от изненада.
— Явно е забравил да го сподели с теб.
Тя бързо се съвзе и този път гласът й прозвуча по-гостоприемно.
— Каза ми, естествено, и се надявам, че няма да имате нищо против менюто ни за тази вечер. Татко искаше шунка, червен сос, бъркани яйца, курабии и кафе — едва сега тя разбра защо Чарлз беше пожелал това скромно меню, така тя щеше да се справи без грешки и без много работа. И все пак, трябваше да й спомене за поканата, която бе отправил на Стив, редно бе да поиска и нейното съгласие.
Стив долови, че тя наистина не бе известена за поканата и се досети, че хитрият Чарлз го беше направил нарочно.
— Това звучи чудесно, а миризмата е страхотна, така че, ако няма да съм ви в тежест и не възразявате, аз с удоволствие ще се присъединя към вас.
— Ох! — възкликна тя, осъзнавайки, че ако не се погрижи за шунката, тя скоро ще прегори. — Не го споменавайте! — предупреди тя скаута.
— Какво да не споменавам, Ана? — удиви се той.
— Че отново съм се разсеяла и едва не унищожих вечерята — обясни му тя.
— Няма, още повече, че аз съм причината… или поне искам да се надявам, че е така — и след като тя не вдигна поглед, нито реагира по някакъв начин, той се осмели да продължи: — Понеже ми се сърдиш, аз може би трябва да обясня своето… „противоречиво“, както го нарече веднъж, поведение.
— Не е необходимо да ми казваш каквото и да е. Не ми дължиш никакви извинения.
Той отбеляза, че тя използва точно думата „извинения“.
— Мисля, че трябва да го направя, Ана.
— Защо? — попита тя и крадешком го стрелна с поглед. — Тогава каза, че нещата трябва да се развиват „бавно и естествено“. Ние двамата се придържахме към дадената дума, така че проблем не съществува.