Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Погледът на Стив срещна бадемовите й очи.
— За една млада и обезпечена жена ти знаеш прекалено много, Ана Ейвъри.
Джини го озари с усмивката си.
— Това е един от най-хубавите комплименти, които би могъл да ми направиш. Благодаря.
— Това не е никакъв комплимент, а просто самата истина.
Над главите им висеше пълната луна. Лекият бриз, който ги обгръщаше, бе хладен. Зеленината и спокойствието, които ги заобикаляха, бяха така романтични. Бяха сами.
Стив се вслуша дали наоколо няма някой друг. И не чу нищо, което да му попречи да я притегли в ръцете си, а тя се притисна с желание. Целунаха се няколко пъти и жадните им устни се докосваха първоначално с нежност и без да бързат, а после трескаво и настойчиво. Пръстите им се сплетоха, дарявайки и получавайки удоволствие. Той обсипа лицето й с целувки и после отново се върна на умоляващата й уста.
Когато осъзна, че стават прекалено възбудени, той с мъка си възвърна самоконтрола и се опита да прочисти мислите си. Опря буза върху главата, облегната на гърдите му. Усещаше трепета на желанието в тялото й. Искаше я, изпитваше страшна нужда от нея. Би желал да бяха някъде сами и да се любят. От друга страна, това можеше да завърши зле: след като я получеше, той можеше да я загуби. Ако допуснеше да бъде запленен от Ана, това можеше да донесе болка и на двама им. Защото той не можеше да й предложи нищо, не още… и може би никога нямаше да има какво да й предложи.
Ако не се променеше, връзката между тях бе немислима, а той не бе уверен дали би могъл да се промени, дали би искал да се променя. А ако не можеше да обещае нищо на тази толкова специална жена, то как можеше да я притежава?
Джини усещаше бързо биещото сърце на Стив, долавяше изгарящата го нужда, която отговаряше на нуждата на собственото й тяло. Чувстваше се така добре, така чудесно в ръцете му. Знаеше, че би искала нещо повече от целувки и прегръдки от него, и ако се намираха на друго място, тя сигурно би се хвърлила в неизвестното. Той имаше сериозни основания да излъже „баща й“, така че може би щеше да прояви разбиране и спрямо нейната измама. Трябваше да установи по някакъв начин дали е започнал да омеква към нея.
— Стив, когато всичко това свърши, защо не дойдеш да… работиш за мен?
Той забеляза странния начин, по който тя се бе изразила.
— Къде?
— В ранчото или… другаде.
Колебанието бе ясно доловимо, но може би в него нямаше нищо лошо. Кланът със сигурност не би изпратил със задача една жена. От друга страна, кой би заподозрял една толкова невинно изглеждаща красавица? Сърцето му силно туптеше, а стомахът му се бе свил на кълбо. За да измъкне някаква информация и да си изясни нещата, той каза неопределено:
— Чака ме друга задача, когато свърша с тази.
— Има ли нещо, което мога да кажа или да направя, за да те разубедя?
„Не ме провокирай, жено.“
— Не мога, Ана. Обещал съм, а е важно. Ще дойда да се видим след това.
Тя разбираше колко важно е човек да удържа на обещанията си, но „виждането“ не бе всичко, което искаше от него. И все пак, като начало не беше зле.
— Колко време ще отнеме следващата ти задача. — попита тя.
— Може би седмици, а може и месеци. Не знам още.
— Ами ако… — „Ако имам нужда от теб, ако ти платя, ако се опитам да те убедя?“, въртеше се в глава та й.
— Какво „ами ако“? — попита той, след като тя спря напрегната.
— Ако нещата с ранчото не потръгнат и татко отново тръгне на път или се върне в Джорджия? Как ще се намерим?
— Остави писмо за мен при шерифа на Уейко.
Тя го погледна с широко разтворени очи. Оказва се, че той познаваше блюстителя на закона в района, където Чарлз твърдеше, че притежава ранчо.
— Шерифът ли? Ти познаваш ли го?
Стив се обезпокои от тона на гласа й, от изражението на лицето й, от това, че тя някак застина в прегръдките му. Разбра, че има някои неща, които би трябвало да провери, когато стигне в Кълъмбъс, откъдето можеше да изпрати телеграма.
— Не, но в повечето градове има такъв — излъга той, — и това е един удобен начин да се предават важни новини. Дай му долар и той ще направи услугата.
— Ще имаме нужда от водач, ако решим да се върнем в Джорджия или да се преместим на друго място.
— Точно затова искам да съм сигурен, че ще поддържаме връзка. Бих искал пак да поема същата работа, ако се наложи.
— А как се нае първия път?
Навивайки на пръст един от дългите си къдрави кичури, той промърмори:
— От вестника.