Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Тя желаеше Стив, но ако му признаеше истината, той или нямаше да й повярва, или никога повече нямаше да й се довери. Не искаше за увеличава огорчението му, недоверието му, нито да го кара да си мисли ужасни неща, а още по-малко да рискува сърцето й да бъде разбито. Най-добре беше да го остави да я вижда и помни като Ана Ейвъри — дама, обект на възможна романтична връзка и приятелка.
Джини се питаше дали осиновеният брат на Джоана поне малко прилича на Стив Кар. Може би всички мъже на Запада бяха сходни по характер и поведение. Той беше с две години по-млад от Стив, но може би се бе сражавал във войната и тя го бе променила както толкова много други мъже. Бяха ли те двамата с мистър Чапман все така близки както преди години? Беше ли се променило нещо в чувствата и действията на фермера след загубата на Джоана? Мистър Чапман се бе отказал от единственото си дете заради сина на друг човек, беше се отказал и от жена си заради една любовница. Беше ли изпитал този човек съжаление от взетите решения? Що за мъж можеше да бъде този, който бе в състояние да обича две жени едновременно. Джини не искаше да приеме мисълта, че някога можеше да хареса или да изпита уважение към бащата на Джоана.
Тя погледна към мъжа, чийто силует се открояваше на фона на синьото небе. Миналата нощ бе толкова приятна, но днес той я игнорираше. Стив яздеше дорестия си кон и поддържаше равномерно темпо. От приклада на скритата му в кобура пушка висеше някакво въже. От двете страни на седлото му се виждаха издути, от дрехи и дребни вещи чанти, отзад бяха пристегнати одеяло и мушама против дъжд, а отпред висеше торба за дрехи, пълна с провизии и кухненски съдове. Двата колта с инициалите му бяха затъкнати в колана и ниско на бедрото, а ножът почиваше на канията на ботуша му. Червената му риза бе лесно забележима от всеки, който би имал нужда от него.
Джини вървеше почти толкова време, колкото яздеше или караше фургона и вече бе доволна, че Стив бе настоял на нейните всекидневни упражнения, за да може да подобри издръжливостта и силата си. Но тя изпитваше безпокойство всеки път, когато той се впуснеше в галоп покрай нея, за да провери какво става с някого, който по правило се оказваше от другата страна на фургона, и никога не поглеждаше в нейна посока. Дори когато обядваха, Стив не се приближаваше до нея и винаги приключваше първи, за да провери пътя, който им предстоеше да изминат. Прекосиха Канучи Ривър, а също и други ручеи и потоци без проблеми и излишно бавене. Тя забеляза, че по бреговете на реките има кипариси с клони покрити с мъх и оголени извити корени.
Малко преди Савана те минаха през запазените останки от Шърмановия „Поход към морето“. Пред очите й се разкриваше гледката на ужасно и трагично опустошение: опожарени и ограбени плантации и къщи, съборени хамбари, порутени навеси, самотни църкви, пречупени южняци, опитващи се по някакъв начин да оцелеят сред руините. Имаше ферми и величествени домове, които бяха изоставени или в които се бяха настанили вече скватерите. Много от нивите не бяха засети, но имаше и такива — вероятно принадлежащи на преселниците, реши тя — сред които можеха да се съзрат зелени кълнове. Тук-там можеха да се видят и работници по полетата, бели и черни, но не роби, а платени. Тя се запита как ли се бе отразила войната на Грийн Оукс и какво бе станало със собствеността на Клинийс.
„Бих искала да отида в Тексас, да разкажа истината на бащата на Джоана, а след това да потегля за Колорадо заедно със Стив. Ще ме принудиш ли да удържа на обещанието си, Джоана, ако разбереш, че съм се влюбила и ако изпълнението на обета ми би означавало край на любовта ми и край на мен? Как бих искала да си тук, за да можем да разговаряме и да ми кажеш как да постъпвам. Всичко така се усложни. Дадох ти обещание и ще удържа на него или ще се чувствам виновна до края на живота си, че съм те излъгала, а ти дължа толкова много. Ще трябва да мълча и по време на пътуването, защото съм в огромен дълг и пред мистър Ейвъри. Защото дори да признаех истината пред моите приятели и пред Стив, това не би променило нещата, а по-скоро би ги влошило.“
Безпарична, бездомна и самотна, Джини нямаше алтернатива и единственото, което й оставаше, бе да продължи към ранчото. Не можеше повече да се възползва от щедростта на мистър Ейвъри. Не можеше да насили Стив да я обикне. Нямаше друг избор, освен да носи в себе си тайната, както бе обещала на Джоана през онази тъжна нощ.