Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Дойде петък: след дълго пътуване през безкрайни равнини все по-често започваха да се появяват ниски за облени хълмове, които изобщо не създаваха затруднения на закалената група и само наложиха малко по-бавно темпо. Бяха се добрали до един ръкав на Окмълджи Ривър, обрасъл със шубраци отляво и дясно и с влажни петна, които Чарлз нарече „неосъществени ручеи“.
Имаше места, където безчетните борове скриваха почвата под тях с окапалите иглички и разпращаха и атака своите полени през нощта. Джини се грижеше пролуките в покривалото на фургона да са винаги затворени, за да предотврати посипване на вещите им от жълтия прах. Той покриваше брезентите, задъханите животни и изпотените хора със слънчевожълта лепкава корица. При някои от пътуващите това водеше до кихане, сълзене, протичане на носа и главоболие.
Когато спряха на бивак същата нощ, Чарлз зае един кон със седло от Ед Кинг, за да научи Джини да язди по маниера на западняците. Тя най-сетне му бе признала, че предпочита да ходи, когато не е в почивка или не трябва да кара фургона, понеже умее да язди само седнала странично и я е страх да не стане обект на присмех или да не предизвика някакво произшествие. Беше очарована да открие колко лесно е да се овладее новия стил. Не бяха изминали и двайсет минути, когато Стив се присъедини към тях. Джини се изненада, но й стана и приятно, макар той да яздеше редом с Чарлз, а не до нея.
— Приятно ли ти е? — попита скаутът от дорестия си кон.
— Абсолютно — отвърна засмяно Чарлз.
— Да — чу се сдържаният й отговор. „Нека се по-измъчи и той като мен!“
Стив се наведе напред да погледне, защото фигурата на Чарлз му пречеше.
— Виждам, че вашите тренировки най-сетне влизат в работа, мис Ейвъри. Справяте се великолепно.
Джини продължаваше да гледа право пред себе си.
— Да, така е, и аз съм ви благодарна за многото уроци.
Двамата мъже поговориха и след малко Чарлз лукаво се обади:
— Мисля да поизостана. Тялото ми не е навикнало на подобни претоварвания. Стив, би ли придружил Ана, когато тя реши, че й е достатъчно за днес?
Но преди скаутът да отговори, притеснената Джини каза:
— Няма да се наложи, татко, аз също съм готова да се върна в лагера.
— Това не ме затруднява, Ана — увери я Стив. — Още е рано.
Джини не желаеше той да си помисли, че ездата е някакъв ход от нейна страна, с който да привлече вниманието му или да го накара да прекара известно време с нея.
— Не, благодаря ви, мистър Кар. Изморих се, а има и други неща, които трябва да свърша преди лягане. Да тръгваме, татко — Джини опъна юздите, обърна коня и потегли в обратна посока.
Стив и Чарлз се спогледаха с извинителни погледи и свиха рамене.
— Доста време я игнорираше, синко — намекна Чарлз, — а жените са чувствителни създания, които се нуждаят от внимание.
Стив явно бе изненадан от забележката.
— Цупи ми се, това ли искаш да кажеш?
— Да, и при това тя се държи така непрекъснато. Което е много жалко, защото тя те харесва и ти й липсваш. Ще ми бъде неприятно нещо да помрачи дружбата ви.
— Какво предлагате, сър?
— Ана има нужда от добри приятели в този момент, тя трябва да свиква с толкова много нови неща, а те биха могли да й помогнат. По време на обучението си тя започна да те уважава, да ти се възхищава и да се чувства зависима от теб. Мисля, че се чувства откъсната от тази сила и й липсва рамото, на което бе свикнала да разчита. Не знам какво ще стане с нея, ако с мен се случи нещо. Ана е силна, умна и смела, но е живяла под ръководството и закрилата на учителите си цели шест години. Не съм сигурен, че знае как да общува с хората и дали е в състояние да се оправя в различни ситуации. Тя напусна Юга, когато там беше прекрасно и безопасно да се живее, а се върна, когато всичко рухна. Обичаме се един друг, но сме като непознати след дългата раздяла. Замина дете, върна се жена, а на всичко отгоре и аз се промених. Войната беше започнала и никакви писма, с които бихме могли да продължаваме връзката помежду ни, не можеха да пътуват. Най-добрата й приятелка беше в училището и двете бяха като сестри. Затова понесе смъртта й като тежък удар. Много й предстои да научи за хората и живота, и аз ще ти бъда благодарен, ако й помогнеш. Е, хайде, ще се видим в лагера, синко. Ще приемеш ли да вечеряш с нас довечера?