Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— О, бил съм почти всичко, сър. Обичам фермерството, но още не съм решил къде да бъда, когато поискам да отърся за последен път праха от тези ботуши. В мен живее духа на бродяга и ми е трудно да го сдържам. Мисля, че точно заради това изпитвам такова наслаждение да водя кервани и да бъда скаут — така винаги съм в движение.
— А какво става в родното ти място и как са родителите ти, синко?
Чарлз се наведе напред, за да си долее кафе и не видя погледа, който Стив отправи към Джини, но тя разбра смисъла му, желанието му да скрие унизителната тайна, която беше споделил с нея.
— Мъртви са, сър. Сам съм от шестнайсетгодишна възраст. — Това беше причината все още да не може да се примири с включването си към Конфедералната армия. — Той нямаше нито дом, нито роден град, който да защитава. Беше го направил, за да защити тези на своите приятели и на майка си.
Чарлз вдигна поглед заинтригуван.
— Но ти си доста добре възпитан и твърде културен за сирак, останал на пътя.
Стив се усмихна и на лицето му се появи изражение на престорена скромност.
— Благодаря ви, сър, много любезно от ваша страна. Всъщност имам зад гърба си осем години в училище… и продължавам да чета, опитвайки се да науча колкото мога повече. Късметлия бях да пътувам с умни приятели, които ме научиха на много.
— Като например да танцуваш? — попита Чарлз и лукаво намигна.
— Да. Съпругата на един майор в един от фортовете, където бях нает за скаут, ме принуди да се науча. Когато за първи път ме хвана в ръцете си, стори ми се, имам осем крака, които непрекъснато се заплитат. Тя притежаваше музикални кутии за тренировките и след известно време започнах да схващам за какво става дума. Знаех, че нямам избор, защото иначе тя не би ме оставила на мира. Може да ви прозвучи странно, но един свит водач на товарни фургони ме научи да си кърпя дрехите и да се грижа за тях.
Джини имаше чувството, че повечето от нещата, които дочува, са истина. Това я учудваше. Как беше възможно да се справя така добре, да е бил докосван от толкова много хора и да продължава така да се измъчва и да бъде такъв самотник? Той беше сложен и загадъчен човек. Би искала да знае повече за него, не, всичко за него. Не смееше да настоява за повече информация, за да не го накара съвсем да се затвори в черупката си. Трябваше да му даде възможност да разкрива какъв е малко по малко. В края на краищата, самата тя имаше своите тайни! И не смееше да ги разкрие, особено сега, когато той започваше да й се доверява. Освен това бе много вероятно той да я изостави, когато пътуването свърши, без значение какво би се случило дотогава между тях.
След като Стив си тръгна, Джини и Чарлз решиха да се поразходят, за да могат да поговорят, без никой да ги чуе.
— Защо разказваме на всички подобни работи? — попита го тя. — Ти купи магазин в града. Какво ще си помислят Стив и останалите, когато научат, че сме ги лъгали за ранчото и за това, че не ни свързват никакви роднински връзки?
— Едва ли ще има някакво значение — тогава ти ще си в безопасност в ранчото на Чапман. Искам Стив да ни мисли за богати, в случай че решиш да го наемеш. Освен това мъжете като него имат много по-добро мнение за фермерите, отколкото за собствениците на магазини.
— А няма ли да му се стори странно, че тръгвам за Колорадо без баща си?
— Не, ако му кажеш, че имаш там брат, който искаш да посетиш, докато аз се оправя с ранчото. Когато стигнеш там, можеш да му признаеш истината, ако пожелаеш. Но не му казвай нищо преди този момент, Ана. Той ще помисли, че щом можеш да го излъжеш в едно, ще го излъжеш и в друго, във всичко. Никога не забравяй, че този човек е винаги нащрек и е много горд. Нали не би желала да накърниш чувствата и гордостта му и той да те изостави насред пътя.
— Прав си, ще трябва да внимавам. Но…
— Чуй ме добре, Ана: някои хора имат приятна фасада, докато вътре в себе си са лоши, или най-малкото объркани и неориентирани. Тези хора ще те използват, ще ти поставят капан, а после ще се освободят от теб, като те зарежат или дори убият. Стив Кар изглежда добър човек, но ние не можем да си позволим да сбъркаме с него — настояваше той. — Почакай, докато се убедим извън всякакво съмнение, че той е човек, на когото можеш да се довериш и да разчиташ.
— Съгласна съм, сър, и ще последвам съвета ви. Но исках все пак да се върна на лъжата за брат ми. Не бих желала да измислям брат, ако няма да ми се наложи да използвам тази измама — това би могло да усложни нещата, ако ни се наложи да разказваме поотделно за него и ни хванат в несъответствие. Когато и ако настъпи моментът да наема Стив, ще измисля нещо по-правдоподобно. Ще му кажа, че не сме споменали за другия член на семейството ни, защото преди години вие двамата сте се скарали и не искате повече да се виждате.