Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Когато започна да се здрачава, Стив спря, за да направят бивак в покрайнините на една прохладна и сенчеста горичка. Чарлз стъкми огъня, а тя „сготви“ вечерята, като отвори и стопли две консерви супа с шунка, които сестра му бе дала. Замеси просеник в тенджерката, а после приготви кафето, както я бе учила Ели. Пиха и мляко, което Чарлз беше купил от Стюарт Дейвис.
След като се нахраниха, Джини изми съдовете с вода от бъчвите. Вече не се притесняваше да я използва, тъй като пресичаха достатъчно реки и потоци. Помогна на Чарлз да смаже колелата и да се погрижи за впряга, като му донесе крина ечемик от Холистър. Мулетата пощипваха тревата, но за да запазят силата си, трябваше да им се помага и с друга храна. Прецени, че Стив постъпва умно, като разпределя храната за животните, защото по този начин намаляваше бремето от допълнителния тежък товар. Когато приключиха със задълженията си, те се разделиха.
Докато бъбреше с четирите си приятелки, Джини забеляза, че Чарлз Ейвъри приключи разговора си с Ед Кинг и в момента беше заедно с Хари Браун и Джон Дениълс. Малко по-късно той се отби и при Карл Мърфи от Джорджия.
Когато се върна на мястото, където щяха да пренощуват, тя изрази опасенията си по отношение на Мърфи:
— Познаваш ли го? Може ли той да ни разкрие?
Чарлз я потупа по ръката и я успокои:
— Не се притеснявай, момиче, никой не може да ни издаде. Тук никой не знае за съдбата на моята Ана. Както и че ти скоро си била на подсъдимата скамейка. Дори ако решат да ни проверят, никой не би могъл да открие нищо.
Това поуспокои Джини, която не искаше да бъде заловена в лъжа.
Двайсет минути по-късно бивакът беше потънал в сън.
Във вторник дневното разписание и темпото на придвижване вече се бяха превърнали в нещо обичайно, Равнините на Джорджия се простираха пред очите им. Тези простори трябваше да представляват море от белите цветове на памука, ако не беше войната и ако бе късно лято. Теренът бе все така равнинен и лесен за пътуване. Растителността си оставаше същата. От време на време те минаваха покрай езера, покрити с цветове на водни лилии и гледката беше райска.
И на следващия ден зеленият пейзаж оставаше непроменен. Нарядко срещаха по някой нисък хълм — най-често с полегати склонове. Само на два пъти керванът има възможността да пътува по черни пътища. В по-голямата си част те минаваха през гори, по необработени ниви на ферми и през неизползвани пасбища със съборени заграждения. Преминаха през бавните черни води на Охоупий Ривър, която беше не по-широка от петдесет фута и почти без бързеи.
В четвъртък пътуваха през район, осеян с отделни дъбови дървета, цъфнали сливи и кедър. Единственото разнообразие се дължеше на по-често срещащите се ниски възвишения. Растителността около тях бе буйна и зелена, защото много от дърветата и храстите бяха от вечнозелените, а зимите в Джорджия бяха меки. Понякога минаваха край стари църкви с гробища. Имаха късмета да се натъкнат на дървен мост, по който преминаха над широката, дълбока и бърза Оконий Ривър, но проявиха предпазливост и го сториха поединично, съобразявайки се с тежкия товар и напредналата възраст на моста. И други ручеи и потоци се наложи да прекосят, преди да спрат за четвъртата си нощувка.
Джини беше забелязала, че през последните няколко дни Стив лагеруваше заедно с други двама водачи на коли. Те се хранеха заедно, освен ако не бяха поканени от някое от семействата да споделят вечерята им. Не бе изпуснала от погледа си скаута, който се отбиваше при различни хора всяка нощ, но той винаги съумяваше да мине покрай тяхното място, когато тя изпълняваше домакинските си задължения или разговаряше с приятелките си. Подозираше, че прави това нарочно и на два пъти изпита изкушението да отиде при него и го попита защо прави така. Но реши да го остави сам да разкрие причините за това си поведение. Беше го видяла да язди и да разговаря с другите през деня, включително и с нейния спътник, докато тя караше фургона. Беше благодарна на водача за тежките му уроци, ползата от които се виждаше едва сега.
Чарлз продължаваше да й разказва колко запленен от нея бил скаутът, но противоречивото поведение на Стив дори не подсказваше подобно нещо. Четири дни, повтаряше си тя, без докосване, без дума, усмивка, да не говорим за целувка! А как жадуваше тя за всичко това. Не можеше да схване защо той се отнася с нея по този начин след всичко, което бе казал онази нощ.
Джини беше уморена всяка вечер и спеше добре във фургона, докато Чарлз лягаше като труп до или под фургона на рогозка. Малко бяха онези, които разговаряха, когато дойдеше време за спане, защото близостта на фургоните изключваше всякаква възможност за уединение. Вземането на баня се свеждаше до бързо измиване, защото не бяха спирали край река, откакто потеглиха. Благодарение на бурканите консервирана супа и зеленчуци, дадени от сестрата на Чарлз, както и на семплата обстановка, приготвянето на вкусни ястия изобщо не бе проблем. Дневният ред беше вече установен и така щеше да продължи със седмици.