Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— И аз съм слушал за тях — каза Дануг, — Когато бях отседнал край кремъчната мина дойдоха гости от Сунгейците да разменят стоки за кремък. Една от жените беше разказвачка, много добра разказвачка. Тя разправи за Световната Майка и хората-гъби, които нощем следват слънцето, както и за много най-различни животни. Та тя ни разказа за белите мечки. Живеят на леда, казваше тя, и се хранят само с животни от морето, но се говори, че са незлобиви, също като големите пещерни мечки, които не ядат месо. Не са като кафявите мечки. Те са зли и хищни.
Дануг не забеляза, че Фребек го гледа с раздразнение. Той нямаше намерение да го прекъсва, просто се радваше, че има какво да сподели.
— Веднъж мъже от Клан се връща от лов и казва за голям носорог — обади се Айла.
Раздразнението на Фребек не беше преминало и той я погледна намръщено.
— Да, белите са голяма рядкост — каза Ранек, — но черните също са специални.
Беше седнал малко по-назад от огъня, лицето му беше в сянка и почти не се виждаше. Проблясваха само белите му зъби и дяволитите му очи.
— Да, да, и ти си голяма рядкост, а и много държиш това да го разбере всяка жена на Лятното събиране, която си го търси — подхвърли Диджи.
Ранек се засмя.
— Е, Диджи, какво да направя като дъщерите на Земята Майка са толкова любопитни? Не би искала да разочаровам някоя, нали? Но не говорех за себе си. Мислех си за черните котки.
— Черни котки? — попита Диджи.
— Уимез, смътно си спомням една голяма черна котка — каза той, обръщайки се към мъжа, с когото деляха едно и също огнище. — Знаеш ли нещо за това?
— Изглежда, че ти е направило много силно впечатление. Не мислех, че го помниш — каза Уимез. — Та ти беше още бебе, но майка ти наистина изпищя. Ти беше се изгубил и точно в момента, в който те видя, тя забеляза и тази голяма черна котка, приличаща на снежен леопард, само че черна, когато тя скочи от едно дърво. Предполагам, че е помислила, че се хвърля към теб. Може би писъкът и я уплаши, а може би котката просто нямаше такова намерение. Тя си продължи по пътя, но майка ти хукна за теб и дълго време след това не те изпускаше от погледа си.
— Имаше ли много черни котки като тази там, където ти си бил? — попита Талут.
— Не бяха кой знае колко много, но се навъртаха. Живееха в горите и ловуваха нощем, така че човек трудно можеше да ги забележи.
— Би трябвало да са били рядкост както белите тук, така ли? Бизоните са тъмни, също и някои мамути, но не са черни. Черният цвят е специален. Колко черни животни има? — каза Ранек.
— Днес, когато аз ходя с Друез, виждаме черен вълк — обади се Айла. — Никога преди не виждала черен вълк.
— Наистина ли беше черен? Или просто тъмен? — попита Ранек, силно заинтересован.
— Черен. По-светъл на корема, но черен. Вълк-единак, мисля — добави Айла. — Не видях други следи. Ако беше глутница щеше да има… нисък статус. Изостанал сам, може би, търси друг вълк-единак, за да образуват глутница.
— Нисък статус? Ти откъде знаеш толкова много за вълците? — попита Фребек. В гласа му се долови нотка на присмех, като че ли не му се искаше да и повярва, но се долавяше и известно любопитство.
— Когато аз се уча да ловува, аз ходя на лов само за хищници. Само с прашка. Наблюдавам отблизо, много дълго време. Изучавам вълци. Веднъж виждам бяла вълчица в глутница. Други вълци не като нея. Тя изгонена. Други вълци не обича вълк с различен цвят.
— Да, вълкът наистина беше черен — каза Друез в желанието си да защити Айла след вълнуващото препускане с коня. — Аз също го видях. Отначало не бях сигурен, но наистина излезе вълк, и то черен. И ми се струва, че беше единак.
— Понеже стана въпрос за вълци, добре би било да поставим пазачи довечера. Още повече, ако наоколо се навърта черен вълк — каза Талут. — Можем да се сменяме, но през цялата нощ трябва да има някой буден и нащрек.
— Добре би било да си починем — добави Тюли и се изправи. — Утре ни чака голям преход.
— Аз ще остана да пазя пръв — каза Джондалар. — Като се изморя ще събудя някого.
— Може мен да събудиш — обади се Талут. Джондалар кимна в знак на съгласие.
— Аз също ще пазя — каза Айла.
— Ами защо да не пазиш заедно с Джондалар? Добре е да си имаш другар. Така ще можете да се поддържате будни един друг.
8
Снощи беше студено. Това месо започва да замръзва — каза Диджи, като привърза един бут към дъска за съхраняване на месо.
— Така е добре — каза Тюли, — но има повече месо, отколкото можем да носим. Ще трябва да изоставим известно количество.
— Не може ли да струпаме върху него купчина от камъните от оградата? — попита Лати.