Войната на Либърти
- Автор: Груб Джеф
- Серия: StarCraft #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светослав Ковачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Либърти». Краткое содержание книги:
Дори климатиците продължаваха да работят и визьорите им се заскрежиха от внезапната смяна на температурата.
Рейнър се огледа неловко. Беше прекалено лесно при целия хаос отвън някой заблуден изстрел да събори сградата отгоре им и да я превърне в тяхна гробница. Той попита Майк:
— Много време ли ще ти е нужно?
Майк поклати глава, докато свързваше кабелите на полевото си комуникационно устройство към главното табло.
— Само трябва да усиля сигнала. Нищо работа. Готово. — Той бутна един превключвател и каза: — Рейнджърите на Рейнър до Кораба-майка. Чувате ли ме? Рейнджърите до Кораба-майка. „Хиперион“, чувате ли ме?
Говорителите изпукаха, изпращяха и едно женско лице с оредяваща коса се появи на малкото екранче.
— Тук Корабът-майка. По дяволите, Либърти, едва не ми спука тъпанчетата. Каква апаратура използваш за излъчване? — Гласът му беше странно познат.
— Стари излишъци на ЮНН. Това е силата на пресата — отвърна Майк. — Намираме се в сградата на новинарската мрежа. Групата ни е доста пооредяла, а лошковците се прегрупират. Имаме нужда от евакуация.
— Изчакай така — каза гласът в другия край и Майк го разпозна. Техникът от мостика на „Норад II“. От хората на Дюк. — Има един парк, на четири пресечки южно от вас. Ще можете ли да се измъкнете чак до там?
Майк погледна към Рейнър и Кериган. И двамата кимнаха.
— Да — заяви той. — Ще се видим там. Време за пристигане, около тридесет минути.
— Прието — отвърна техника. — Изчакай така. Свързвам ви с главния щаб.
Майк сбърчи чело заради забавянето, след което на екрана се материализира посивяващия лик на Менгск.
— Майкъл — каза той с мрачен глас и Майк забеляза вдълбаните в ъгълчетата на очите му линии, предизвикани от някаква грижа. — Кериган и Рейнър там ли са?
— Още съм с теб — каза Рейнър. — Лейтенантът също е тук.
— Отлично. Докладвайте, веднага щом се върнете. — Нещо избибипка от дясната страна на терориста и той посегна натам. На друг екран се появи генерал Дюк.
— Говори Дюк. — Той изглеждаше като разярена горила повече от всякога. — Излъчвателите са поставени и включени. Връщаме се в командния кораб.
— Излъчватели? — попита Майк. — Псионични излъчватели?
Кериган се наведе към конзолата над рамото му и лицето й едва не опря в екрана.
— Кой е заповядал използването на псионични излъчватели?
Лицето на Менгск стана студено.
— Аз го направих, лейтенант.
— И ще докараш Зергите тук? Да ги насъскаш срещу войниците на Конфедерацията на Антига беше достатъчно лошо. Това вече е лудост!
Рейнър също се намеси.
— Тя е права, мой човек. Добре го обмисли.
Менгск изригна ядосано.
— Добре съм го обмислил, повярвайте ми. — Той млъкна и ги изгледа и тримата през камерите на новинарската мрежа. На другия екран, генерал Дюк изглеждаше като котката, която излапала канарчето. — Всеки от вас има своите заповеди. Изпълнявайте ги.
И екранът почерня.
— Той е откачил — обяви Рейнър. — Този път отиде твърде далеч.
Кериган поклати глава.
— Не. Той сигурно има някакъв план.
Рейнър отвърна твърдо:
— Да, има план. Намислил е да остави Протосите и Зергите да унищожат Конфедерацията планета по планета, след което да завземе каквото е останало.
Кериган отново поклати глава.
— Той винаги е умеел да се оправя с всичко. Не се страхува да прави жертви, но не е и глупак.
— Не се страхувал да прави жертви — повтори мрачно Рейнър. — Конфедерацията. Зергите. Протосите. Кога ли ще дойде и нашия ред?
— Ще говоря с него, когато се върнем на кораба — каза Кериган.
Майк просто стоеше на мястото си и се взираше в празния екран.
— Той е политик — обяви Майк. — Претегля внимателно всяко едно решение, за да види какъв напредък ще му донесе то по неговия личен път към властта. Никога не го забравяйте.
Рейнър отвори уста, за да каже нещо, но над тях се чу звук от изстрели.
— Имаме гости — заяви Кериган.
— Открити сме — допълни Рейнър. — Най-вероятно са засекли сигнала, който излъчихме. Да тръгваме.
— Добре. Само още нещо — каза Майк, отблъсквайки се от конзолата, и се затича към вътрешната част на сутерена.
— Либърти? — извика Рейнър. — Какво, по дяволите…
— Той иска нещо — отвърна му Кериган. — Аз ще отида с него. Вие се погрижете за нашите гости. Засичам едва шепа пехотинци. Ще се справите. Но внимавай, единият от тях е файърбат. — И тя също изчезна.
Кериган проследи Майк до друго стълбище, което се губеше в сумрачна тъмнина надолу. Тя зареди шрапнеловата си пушка и внимателно тръгна по стъпалата след него.