Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— Да, виждала съм това със собствените си очи. — През онзи ден изглеждаше леден и безсърдечен. Въпреки това Алиса нежно му се усмихваше, а в очите й личеше неприкрито влечение. Навярно я е обичал, поне така твърдеше Сребърния меч. Но той сам бе влюбен в клетата, кротка Алиса, която напълно заслужаваше възхищението на всички.
Е, добре, може би Монджой наистина бе изпитвал някакви чувства към някогашната си годеница. Но тя, Катрин дьо Монтрен, не го обичаше! Тя измъкна сапуна от ръката на Мари и в сляпа ярост започна да търка ръцете, а след това и гърдите си. Дьо Ла Вил, принц Джон, Сребърния меч, Монджой — всички бяха еднакви и тя ги мразеше. Сега искаше да заличи всички следи, оставени по тялото й от Сребърния меч, който така подло я бе предал.
А докосването на Монджой? Не биваше да го допуска! Тя озлобено продължаваше да се търка.
Мари я наблюдаваше обезпокоена, питайки се дали иначе толкова здравомислещата й господарка не е изгубила разсъдъка си. Дали това не бе свързано със скока в крепостния ров?
— Кет! — камериерката коленичи край ваната и с любов отстрани влажната коса от челото на господарката си. — Не знаех, че бракът толкова ви е изплашил. Иначе сте тъй самоуверена и силна. Само ако скъпата ви майка бе жива! Навярно тя би намерила верните думи, за да ви освободи от страха. Ако можеше да научите малко повече за мъжете…
— Зная достатъчно за мъжете — сухо отвърна Кет. — И не се боя. Това е само… — тя замълча и се взря в Мари. — Сетих се! — бързо се изправи, зави се с ленената кърпа за баня, която камериерката й подаваше и излезе от ваната. — Намери ми някоя дреха, което е малко разкъсана.
Мари я зяпна изумена.
— Нямате предвид зелената…
— Да, тя би била подходяща — отвърна Кет, но след това се спря. Не, не цветовете на госпожица Зелени ръкави. В случай че бягството й се провалеше, не биваше да залага на карта онази роля, която означаваше толкова много за нея.
Никой не може да ме спре, уверяваше се тя.
— Не, не зелената, някоя подобна. Някоя проста дреха с не особено дълга туника и вълнени панталони. Освен това и наметката ми.
— За сватбата? — ужасена попита камериерката.
Кет не отговори. Тя се втурна към тайната врата, която я бе провалила през онази ужасна нощ, надявайки се, че този път вратата няма да заяде. С надежда натисна камъка, но нищо не помръдна.
Когато обаче повтори опита си, вратата внезапно поддаде. Кет едва не се спъна в прага.
— Слава на небесата! — ликуваше Кет.
— О, не! — проплака Мари. — Не може да избягате от него!
— Напротив, мога! Трябва! — Кет трескаво нахлузи дрехите, които Мари бе изнамерила, след което среса косата си. За миг, спомняйки си как Сребърния меч бе разресвал къдриците й, пръстите на момичето замръзнаха. След това се замисли за други докосвания и по тялото й пробягаха тръпки. Ох, мъже, ако можеше всички да потънат вдън земя!
— Как може да кроите подобни планове, когато току-що сте била в такава ужасна опасност? — проплака Мари. — Трябваше да скочите от крепостната стена! В рова! Не винаги ще има някой легендарен спасител, който да ви се притече на помощ. Подобни чудеса не стават всеки ден…
— Значи това е чудо? — объркващо я прекъсна Кет насред думата и хвърли четката върху леглото. — Повярвай ми, Мари. Сребърния меч не е нито светец, нито плод на някакво чудо!
— Но Дьо Ла Вил все още ви заплашва. Монджой поне би ви пазил от това чудовище. Госпожице, сам кралят е наредил да се сключи този брак…
— Кралят е далеч — беззвучно отвърна Кет. — Как бих могла да зная каква всъщност е била неговата воля?
— Монджой притежава със себе си всички необходими документи, носещи кралския печат, а освен това и писменото позволение от църквата. Няма никакви пречки пред този брак.
— Ти се боиш от него! — упрекна камериерката си Кет.
— Ха! — Мари се засмя предизвикателно. — Вие се боите от него, госпожице. Там е проблемът.
— Сега нямам време да продължавам този разговор — със строг глас отвърна Кет, след което прегърна Мари. — Върви долу и кажи, че искам да остана сама. После никой няма да може да те упрекне, когато изчезна.
— О, Кет! — нещастно проплака Мари. — Останете! Монджой не е толкова лош.
— Той е арогантен грубиян, безогледен мускулест самохвалко и безсрамен негодник! В моя собствен замък се вживява в ролята на господар, унижава ме пред хората ми, а ти го защитаваш? — Кет с огорчение погледна камериерката си.
— Ох, навярно не е искал да ви унижава. Искал е просто да наложи волята си. По това си приличате.
— За Бога, нали не ме поставяш на равна нога с този ужасен човек?