Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Тя не каза нищо, неспособна да измисли един-едничък подходящ отговор.

Мантагнийс вдигна ръка към яката си и откопча отличителния знак, който явно се надяваше да носи вечно. Той го хвърли на бюрото. Джеруша протегна ръка тъкмо навреме, преди значката да се претърколи през ръба.

— Честито! — поздрави той почтително.

Тя наведе сковано глава. „Уволнен!… Инспектор Мантагнийс!“

Двамата мъже напуснаха стаята, без да кажат дума.

Джеруша седна отново на стола си. Значката на командир лежеше в дланта й. Това беше работа на Еъриенрод. Командир Палу Тийон… Кралицата бе решила да я пече на слаб огън, беше я подложила на изпитание, чрез което да провали нейната кариера.

Според Бастард Боутман тя не бе приела да стане полицай от слабост или страх. Значи сега тя беше командир Палу Тийон. По дяволите, тя ще направи всичко, което длъжността й позволява! Бавно вдигна ръка и закачи отличителния знак на яката си.

— Ако мислите, че ще се проваля, ако мислите, че ще ме смажете — каза тя високо на Кралицата на Въздуха, — това е втората ви грешка. — Ръцете й обаче трепнаха. Няма да се проваля! Аз съм толкова добра, колкото и всеки мъж! Тя почувства болката от стари рани, които разколебаха нейната увереност.

Джеруша отвори чекмеджето пред нея и взе кутия йести. Но пред очите й се мерна образа на агонизиращия Лускед и тя отдръпна ръка. Затвори чекмеджето. След неговата свръхдоза реши никога да не се докосва до кутията с йести.

Погледът й отново попадна върху тайнствения пакет. Развърза връвта и свали кафявата обвивка, в която бе опакована една груба кутия. Приличаше на нещо, случайно открито в някой ъгъл на търговски кораб. Не можеше да си представи кой ли ще да е този, който е решил да го изпрати на един полицейски инспектор.

Джеруша отвори кутията и внимателно извади съдържанието. Беше раковина, голяма колкото двете й шепи. Един шип от гребена й беше отчупен. Имаше цвят на изгряващо слънце, а повърхността й беше грижливо полирана. За последен път я бе видял на дъската над огнището в къщата на Енгенит ран Ахейш Мироу, когато стоеше там и слушаше как пращи огънят в огнището и спокойно си пиеше чая, който. Енгенит бе настоял да вземе, преди да тръгне за Кареумов. Тя си спомни съвсем ясно за този изненадващо спокоен момент и напрежението й изчезна. Странното беше, че единственото приятно служебно посещение, което можеше да си спомни за десет години, бяха тези петнадесет минути, прекарани в компанията на човек, който вероятно беше нарушител на закона.

Тя опипа вътрешността на раковината с пръсти, после прегледа и кутията. Не намери никаква бележка. Въздъхна без да е сигурна какво с очаквала, но се почувства разочарована, че не намери нищо.

— Честито повишение, Гейа Джеруша — каза тя уморено. Вдигна раковината и затвори очи. Доближи я до ухото си, както я бе унил Енгенит и заслуша гласа на морето.