Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Нищо обаче не ангажираше ума й достатъчно дълго, за да заличи картините на ужас и скръб. Тя не беше излъгала Андради, когато й каза, че нейният баща не би се натъпкал сам с глупави треви. Нямаше никакъв смисъл. Тя го познаваше — не беше човек, който да си играе с наркотици. Той дори не се докосваше до пакет йести! Но в Кареумов имаше поне петдесетина търговци, които биха се наели да му сипят свръхдоза в чаша чай или в чиния супа.

А този, който би желал това да стане, можеше да бъде само Еъриенрод. Джеруша беше видяла израза на лицето й при вестта за отвличането на момичето Муун — то изразяваше ярост и отчаяние. И изведнъж тя осъзна защо Муун Даунтрейдър й бе заприличала на друга жена… на Снежната кралица. Имаше само един начин, по който напълно непознат да се окаже двойник на кралицата и той беше този непознат да бъде клон на кралицата. Еъриенрод има планове за това момиче, планове, които можеха да са свързани с настъпващата Промяна, когато чуждоземните ще си отидат и този свят отново ще се предаде на Летните хора. Техните архиви показват, че всяка минала Снежна кралица е правила опит по някакъв начин да запази властта и царуването си непокътнати от Промяната. По някакъв начин това момиче влизаше й плана на кралицата. Тя беше сигурна в това. По невнимание бе провалила този план. А Еъриенрод не беше човек, който да остави такава небрежност ненаказана. Тя си отмъсти на полицейските сили чрез Лускед. Джеруша беше сигурна в това, както бе сигурна, че никога не ще може да го докаже. Но би могла да открие кой го е извършил… ако кралицата не й отмъсти преди това.

Джеруша преглътна познатата буца, събрала се в гърлото й от напрежение. Тя беше виновната. Ако Еъриенрод трябваше да отмъсти на някого, това бе тя. Цяла седмица Джеруша не можеше да се храни и да спи, изплашена от онова, което се случи на Лускед и което вероятно очакваше и нея. А може би това е част от наказанието: чакането. О; богове, не би могла да понесе да свърши по такъв начин…

Инспектор.

Тя трепна от шока на завръщането в реалния свят. Замига по посока на коридора, водещ към нейния кабинет, и видя разтревоженото лице на Гъндалийну.

— О-о… Б.З., какво правиш тук?

— Чакам вас — той погледна през рамо към нейния кабинет, след това към нея, а лицето му изразяваше безпокойство. — Инспектор, командирът е във вашия кабинет, а също и главният съдия. Не зная за какво са се домъкнали, но си помислих, че е добре да ви предупредя.

— Главният съдия? — Стените отразиха озадачения й глас. — Лайно! — Тя затвори очи. Изглежда, че чакането свърши.

Гъндалийну вдигна вежди.

— Знаете ли за какво е дошъл?