Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Командир! Ваше благородие! — Главният съдия отговори на поздрава й. И двамата останаха прави. Джеруша се питаше дали от някакво съдебно кавалерство не я чакаха да седне първа. Тя погледна зад гърба си, но не видя стол. — Моля… не стойте прави заради мен. — Изисканият й тон прозвуча някак фалшиво в малкото пространство на кабинета. Не си направи труда дори да се усмихне при поканата.

Мантагнийс излезе иззад бюрото и с жест й предложи нейния собствен стол. От гнева, изписан в очите му, кожата й настръхна. Той беше кареумовец, както и Главния съдия — кареумовците обикновено заемаха високи постове на чуждестранна служба. Нищо чудно, след като техният свят беше доминиращ. Тя знаеше, че на Кареумов жените се радваха на относително социално равенство, тъй като тяхното общество ценеше повече умението и класовото положение, отколкото чисто физическата сила. Но чуждестранната служба, в която бяха включени множество доброволци от по-малко развитите светове, изглежда също привличаше по-назадничавите и автократични кареумовци — в това число и Мантагнийс. Тя не знаеше нищо за Хованес, Главния съдия, но в изражението му не можа да прочете нищо окуражително. Джеруша отиде зад бюрото и седна на стола си. Чувството за собствена територия малко я успокои. Обходи с поглед стените и повече от всеки друг път съжали, че кабинетът й няма прозорци.

Те все още стояха прави.

— Вероятно се учудваш защо сме дошли, инспектор Палу Тийон — каза Хованес с безмилостна баналност.

Тя изпита неочаквана, чудовищна нужда да се изсмее. Това вече може да се отбележи като най-сдържаното изказване на хилядолетието.

— Да, разбира се, че се учудвам, Ваше благородие. — Джеруша сложи ръце върху сивата апаратура за достъп до терминала и гледаше как кокалчетата на пръстите й побеляха, стиснати в молитвен жест. Тя съгледа на един от ъглите на бюрото омачкан пакет и прочете върху него името си. Помисли си, че почеркът й е непознат. Името беше написано с правописна грешка. Надяваше се това да е бомба.

— Разбрах, че… предишният командир Лускед и семейството му днес са напуснали Тийумат. Изпратихте ли ги?

— Да, Ваше благородие. Заминаха по разписание.

— Нека боговете да ги пазят. — Той погледна тъжно старите, замърсени теракотени плочки на пода. — Как можа този човек да стори това на семейството си и на доброто си име!

— Ваше благородие, не мога да повярвам… — Тя почувства враждебния поглед на Мантагнийс върху себе си и се запъна. Те искаха тя да повярва, той не беше кареумовец.

Главният съдия се загърна в якето си. Джеруша придърпа скришом яката на своята туника. Тя се изненада, като видя, че се чувства неловка. Кареумовци бяха създадени да носят униформа. Хората от Ню Хейвън се чувстваха неудобно в униформено облекло.

— Както знаете, инспектор, заминаването на Лескуд ни оставя без официален ръководител на полицейските сили на Тийумат. Естествено, от морални съображения ние искаме да попълним поста колкото се може по-скоро. Отговорността за това лежи върху мен. Но, разбира се, политиката на Хийгемъни винаги е била да се оставят местните владетели сами да избират лицата, с които да работят най-тясно.