Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Малки нещица, които живеят през зимата в дъждовните локви. През лятото те се заравят в калта и спят там до настъпване на следващия дъждовен сезон.

— Цели сто и петдесет години? — Андради ококори очи. — Това е много време.

Джеруша се засмя, когато разбра какво има предвид момичето.

— Не, не сто, а само две. Зимата и лятото не са толкова дълги, колкото тук.

— О-о, двойно щастие! — Андради плесна с ръце. — Това ще бъде като вечен живот. Точно както Снежната кралица.

Джеруша трепна, не обърна внимание на казаното и кимна в знак на потвърждение.

— Там отиваш. Животът на Ню Хейвън ще ти хареса. Зная това, защото самата аз съм израснала там. — Тя добре разбираше, че премълчава всички онези неща, които бе намразила, когато порасна. — Бих желала самата аз да се върна там. — Думите неволно се изплъзнаха от устата й.

Андради висеше на ръката й като сияние, заровила малкото си личице в туниката на Джеруша.

— О, да, о, да, Джеруша, моля те, ела! Ти ще ми покажеш всичко, ти знаеш всичко. Искам и ти да дойдеш с мен. — Тя потрепна. — Ти си добър полицай.

Джеруша поглади тъмната й, къдрава главичка, онемяла от внезапното прозрение какво означава тя за това дете, чийто символ за сигурност и доверие внезапно се бе изгубил. Най-после тя разбра колко дълбоко бе проникнала скръбта на Андради в самата нея, как бе стегнала сърцето й.

Тя свали ръцете й, обгърнали я през кръста над колана за оръжие, и взе тези мънички, топли ръчички в своите.

— Благодаря ти, Андради. Благодаря ти, че ме покани. Бих желала да мога да дойда с теб. Но не съм си свършила работата тук. Твоят баща… твоят баща също не би направил това, Андради. Независимо какво ще говорят някои, ти никога не им вярвай. Някой му го е направил. Засега не зная кой, но ще го открия. Ще се постарая този човек да си плати. И когато си го получи, ще ви известя, така че вие ще знаете кой е бил. Може би тогава ще бъда готова и аз самата да тръгна за вкъщи.

— Добре… — Къдравата главичка отново се надигна, а после нейните тъжни, устремени нагоре очи я погледнаха в лицето. — Когато порасна, аз също ще стана полицай.

Джеруша се усмихна без ирония или снизхождение.

— Да, мисля, че сигурно ще станеш.

Те вдигнаха едновременно глави, когато чуха да влиза Марика, облечена в сиво. Тя направи знак с ръка и Андради се отдалечи недоволна.

— Всичко е готово, Джеруша. — Гласът й беше сух и тъжен като самата нея. — Сега можеш да ни изпратиш до звездното летище.

Джеруша кимна.

— Да, мадам Лускед. — Тя с облекчение излезе от празната стая.