Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Корлис се наведе напред, надушвайки с блеснали очи назряващия скандал.
— О, точно така. Спомним си нещо за това как Джеси ги хванала да се натискат в кухнята.
Брок вдигна глава от чинията си и погледна намръщено сестра си. От цялото семейство на Глория Роана харесваше най-много него. Брок бе добродушен и работеше упорито. Не възнамеряваше да остане в Дейвънпорт цял живот, но използваше възможността, за да спести малко пари, така че да построи собствена къща. Двамата с дългогодишната му приятелка смятаха да се оженят до края на годината. Беше много по-енергичен от баща си Грег, който позволяваше на Ланет да командва в семейството.
— Мисля, че това бе напълно излишно — изрече Брок.
— Защо смяташ така? — попита Ланет, като се наклони така, че да вижда сина си. Корлис се усмихна, доволна за това, че е успяла да хвърли масло в огъня.
— Защото Уеб не е по флиртовете, нито е мошеник, и се радвам, че се връща.
Глория и Ланет приковаха едновременно с поглед предателя в редиците си. Брок престана да им обръща внимание и продължи да се храни.
Роана се съсредоточи отново върху закуската си и се постара да не обръща внимание на разговора. Нищо нямаше да достави по-голямо удоволствие на Корлис от това да я накара да й отвърне или да забележи, че е успяла да я разстрои. На Корлис й липсваше умението на Джеси да отправя хапливи забележки или може би реакцията на Роана се бе променила, но сега тя я намираше просто за досадна.
Устната престрелка продължи по време на цялата закуска, като Глория, Харлан и Ланет се редуваха да изтъкват очевидни според тях факти, които доказват нецелесъобразността на завръщането на Уеб. Грег не се интересуваше кой знае колко от спора и остави протестите на Ланет. Брок се нахрани и тръгна на работа.
Роана се съсредоточи върху храната, като се опитваше да отговаря едносрично, а Лусинда бе непоклатима като скала. Да върне Уеб у дома бе много по-важно за нея, отколкото всичко, което сестра й би могла да каже, и Роана не се безпокоеше, че Лусинда ще промени решението си.
Сутринта, когато Роана й бе предала добрите новини, Лусинда бе грейнала като коледна елха. Задавала бе въпрос след въпрос за Уеб: за това как изглежда, дали се с променил, какво е казал.
Не се бе притеснила видимо, когато Роана отбеляза, че той все още им се сърди.
— Е, разбира се, че ще е ядосан — беше се съгласила Лусинда. — Уеб никога не е бил ничия послушна марионетка. Представям си колко много неща ще ми изприказва, когато дойде тук, и сигурно доста ще ме заболи, но ще трябва да го изслушам. Въпреки всичко наистина съм изненадана, че се предаде толкова лесно. Знаех си, че ти си единствената, която може да го уговори.
Не се беше поддал на уговорките, а просто беше сключил сделка е нея и когато тя бе спазила своята страна от договора, той се бе почувствал длъжен да направи същото. За пръв път Роана се запита дали не е очаквал да му откаже рязко и дали не е предложил сделката, без да има намерение да я изпълни.
— Разкажи ми как изглежда — започна отново Лусинда и Роана го описа колкото може по-добре. Дали описанието й бе достоверно, след като го гледаше през влюбените си очи? Дали другите щяха да го намерят за по-малко властен, за не толкова силен? Едва ли.
Глория, разбира се, не бе настроена радостно към завръщането му. Държеше се много лицемерно, помисли си Роана, тъй като преди смъртта на Джеси Глория винаги се бе суетяла около Уеб, обявявайки го за своя любим племенник. Но после бе направила грешката да се обърне срещу него, вместо да го защити, и сега знаеше, че той не го е забравил.
— И къде ще спи? — попита провлачено Корлис, прекъсвайки баба си, за да хвърли още съчки в огъня. — Няма да отстъпя апартамента си, без значение, че преди това е бил негов.
Въпросът й имаше точно противоположния ефект на очаквания. Настъпи пълна тишина. След смъртта на Джеси Лусинда постепенно се бе съвзела достатъчно, за да поръча пълен ремонт и подмяна на апартамента — от пода до тавана. Когато Ланет и семейството й се бяха нанесли, Корлис веднага бе обявила апартамента за свой, като подхвърли небрежно, че не се притеснява да спи там. Типична за нейната безскрупулност бе дори самата мисълта, че Уеб ще изяви претенции към обитавания по-рано от него апартамент.
Апартаментът на Лусинда беше единственият друг апартамент с такава големина. Глория и Харлан заемаха доста по-малък, също като Ланет и Грег. Стаята на Роана бе доста просторна, но не беше апартамент. Тази на Брок — също. Оставаха четири обикновени спални. Проблемът беше дребен и незначителен, но разлика в общественото положение имаше и тя бе доста тънка и неуловима. Роана съзнаваше, че Уеб не се придържа строго към нея, но схваща заключенията, които следват, и знае как да използва символите на властта, за да доминира над останалите.