Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Струва си да се помисли — лицето му отново стана сериозно и каза — Радвам се, че държиш това под око, Никола. Наистина не можем повече да търпим тези работи, разбираш ли.
Никола имаше среща с Мадлин във вътрешната градина на Консерваторията на Изкуствата. Тя бе претъпкана от все по-големия брой хора, търсещи подслон от дъжда, който се стичаше по стъклените стени и почукваше мелодично по извитите метални панели високо горе на покрива. Повечето от малките масички от ковано желязо, пръснати в просторното и светло помещение, бяха пълни и измежду кошниците с висящи растения и овощните дръвчета в саксии не се виждаше почти нищо. Накрая я забеляза под едно портокалово дръвче. Беше облечена в рокля от кадифе с цвят на бургундско вино и много екстравагантна шапка и просто бе успяла да се слее с модно облечената тълпа.
— Разбра ли нещо за покойния брат на Мадам Еверсет? — попита я Никола, докато сядаха.
— Да, но първо ми кажи какво открихте в онази къща.
Мадлин положи лакти на масата и се наведе тревожно напред.
Никола изпъшка раздразнено. Тя постоянно го обвиняваше, че не споделя плановете си с нея.
— Мадлин…
Арисилд посочи остатъците от замразени плодове в чинията на Мадлин и каза:
— Това ще го ядеш ли?
Тя побутна към него порцелановата чиния и отвърна на Никола:
— Да, да, знам, че съм адски досадна. Казвай сега.
И докато дъждът се лееше по стъклените стени и сервитьорите сновяха наоколо, той й разказа за сутринта, прекарана във Валент Хаус, за вампира и тунела към канализацията и за онова, което им бе казала Мадам Талвера за обучението на Октав.
— Още един вампир? Колко са тези същества?
— Покойният брат, Мадлин, — напомни й Никола — Какво разбра за него?
— А, онова ли. Да. Станало е точно каквото ти мислеше. Корабът, на който е бил, е потънал с много ценен товар.
Това затвърждаваше подозренията относно целта, с която Октав провеждаше сеансите. Но да използваш спиритизъм, за да обираш на иманета, известни само на покойните роднини на богаташите е едно; онова, което открихме във Валент Хаус е съвсем друго, помисли си Никола.
— О, — продължи Мадлин — Видях Рейнар и той ми каза да ти предам, че е говорил с Мадам Алгрето и тя му казала, че Октав със сигурност е отседнал в хотел Галваз. Еверсет така и не му поискал сметка за странните събития в края на сеанса миналата вечер, но предполагам и това ще стане.
— Хотел Галваз, хм? — Никола се замисли.
Това беше на няколко преки оттук.
Научиха коя е стаята на Октав с помощта на стар като света номер, измислен навярно малко след построяването на първия хотел: Мадлин пристъпи кокетно към плота на рецепцията и попита дали приятелят й, Доктор Октав е в стаята си. Портиерът погледна в клетките с ключовете зад себе си и каза че в момента докторът го нямало. Мадлин поиска една бланка на хотела, за да напише бележка, сгъна я и я подаде на портиера, който се обърна и я пъхна в клетката за стая номер седем на петия етаж. Мадлин внезапно си спомни, че същия ден щяла да се вижда с доктора при една приятелка и си поиска обратно бележката.
Докато изкачваха широкото стълбище, което започваше от обширното фоайе и останалите общи зали на хотела, Арисилд приложи една лесна за осъществяване илюзия, която скриваше присъствието им като пречупваше наличната светлина, и караше човек да извръща поглед без дори да разбира защо. Можеше да я прозре всеки, чиито подозрения се окажеха дотолкова силни, за да се вгледа настойчиво. Но в средата на следобеда в хотел Галваз хората се прибираха от късни обеди или се подготвяха за вечерни представления и не се появи никой със силни подозрения.
Във фоайето на петия етаж намериха единствено някаква кошница със сухи цветя, положена върху масичка с вити крака. Осветлението бе приглушено. Мадлин остана на площадката, за да наблюдава стълбището и да сигнализира, ако някой се появи. Никола първо почука на вратата, изчака, за да се увери, че никой няма да отвори и извади шперцовете си. Той погледна Арисилд, който съсредоточено изучаваше тапетите с гроздове и лози и се прокашля.
— Хм? — Арисилд отмести поглед от тапетите и го изгледа тъпо.
— А, да.
Той докосна вратата с опакото на дланта си и за миг се намръщи.
— Не, нищо магическо. Продължавай.
Това не ми вдъхва кой знае какво доверие, помисли си Никола. Погледна към Мадлин, която разтриваше слепоочията си все едно я боли глава. Тя му даваше знак, че никой не идва и Никола затаи дъх и пъхна шперца в ключалката. Нищо не се случи. Стана му малко по-леко да диша и започна да работи по ключалката. Не можеше да е чак толкова опасно; в крайна сметка персоналът на хотела трябваше да влиза и да излиза от стаята по няколко пъти на ден. Но един много умен магьосник би заложил капан, който да се задейства само когато вратата бъде насилена или отворена без ключ. Или магьосникът на Октав не беше много умен, или… В стаята няма нищо, което си струва труда да бъде пазено, помисли саркастично. След още няколко секунди успя да отвори вратата.