Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Какъвто и да е отговорът на този въпрос, в списъка на великите магистри на Сион Жан Кокто се появява като Йоан XXIII. През 1959 г., когато според сведенията Кокто още оглавява Сион, папа Пий XII умира и кардиналите избират за нов Понтифекс кардинала на Венеция Анджело Ронкали. Всеки ръкоположен папа си избира име и кардинал Ронкали всява, и то с основание, голям смут, когато се спира на името Йоан XXIII. На първо място, името „Йоан“ е анатемосано, след като в началото на XV в. е използвано от един антипапа. Още повече че вече е имало Йоан XXIII — антипапа, оттеглил се от понтификата през 1415 г. и бил преди това — един твърде интересен факт! — епископ на Але. С други думи, кардинал Ронкали е постъпил най-малкото странно, като е приел същото име.
През 1976 г. в Италия излиза загадъчна книга, преведена малко след това на френски. Озаглавена е „Пророчествата на папа Йоан ХХIII“ и съдържа мъгляви пророчески стихове в проза, писани според съставителите от папата, който е починал преди тринайсет години — през 1963 г., същата година, когато умира и Кокто. Като цяло „пророчествата“ са доста неясни и трудно могат да бъдат разтълкувани. Не е доказано и че наистина принадлежат на Йоан XXIII. В предговора обаче се твърди, че са негово дело. Твърди се и още нещо: че Йоан ХХIII тайно е членувал в Розата и Кръста и че се е сближил с ордена, докато през 1935 г. е бил папски нунций в Турция.
Излишно е да казваме, че подобно твърдение звучи невероятно. То няма как да бъде доказано, не открихме факти, които да го подкрепят. Но защо някой е седнал да твърди подобно нещо?
Може ли все пак да е вярно? Дали в него има зрънце истина? Според историческите сведения през 1188 г. Братството на монасите от Сион е приело и второ име — Розата и Кръстът Веритас. Ако папа Йоан наистина е свързан с Розата и Кръста и ако тази организация е Братството на Сион, изводът е изключително интересен. Излиза, че след като е избран за папа, кардинал Ронкали е взел името на своя велик магистър, така че по някаква символична причина Йоан ХХIII да оглавява и Сион, и папската институция.
Ако това не отговаря на истината, съвпадението е наистина невероятно. Няма начин списъкът в „Документите на Братството“ да е бил скалъпен така, че да се получи подобно съвпадение: той да завършва с велик магистър на име Йоан ХХIII и в същото време на престола на св. Петър да седи човек пак с това име. Списъкът с великите магистри на Сион е съставен и получен в Националната библиотека в Париж най-късно през 1956 г., три години, преди Йоан ХХIII да стане папа.
Установихме още едно смайващо съвпадение. През XII в. един ирландски монах на име Малахия написва пророчества като тези на Нострадамус. По една случайност мнозина високопоставени римокатолици, включително и сегашният папа Йоан-Павел II, ценят високо тези пророчества. Наред с другото Малахия предрича кой през вековете ще заема престола на св. Петър. За всеки папа дава описание, състоящо се от една-две думи. За Йоан ХХIII пише, че ще е „пастир и кормчия“124. Знаем, че официалното обръщение към великите магистри на Сион на старофренски е „nautonnier“, тоест кормчия.
Каквато и да е истината зад тези странни съвпадения, няма съмнение, че тъкмо на папа Йоан XXIII дължим в най-голяма степен обновлението на римокатолическата църква, че именно той, както са отбелязвали мнозина, я въвежда в XX век. Това е постигнато главно с реформите, одобрени от Втория ватикански събор, свикан от Йоан ХХIII. Същевременно обаче той е в дъното и на други промени. Йоан ХХIII например преразглежда отношението на църквата към франкмасонството, нарушава назадничавата традиция, преобладавала цели две столетия, и обявява, че католикът може да бъде и масон. През юни 1960 г. пише и едно важно апостолско писмо125, в което говори по-конкретно за „безценната Христова кръв“. Никой дотогава не й е придавал такова значение. В посланието се набляга на страданията на Исус като човек и се подчертава, че човечеството е било спасено именно с тази пролята кръв. В писмото на папа Йоан ХХIII Страстите Господни и неговата кръв придобиват по-значими измерения, отколкото Възкресението и дори самото Разпятие.
Онова, което можем да прочетем между редовете на посланието, е от огромна важност. Както отбелязва един изследовател, то променя из основи християнската вяра. Ако човечеството е получило избавление чрез проливането на Христовата кръв, излиза, че смъртта и възкръсването на Исус са нещо второстепенно, да не кажем излишно. Не е било необходимо Исус да умира върху кръста, за да укрепи вярата.
124
Bander. Prophecies of St Malachy, p. 93. На латински изразът е „Pastor et Nauta“; думата „nauta“ значи и „моряк“, и „кормчия“, което на старофренски е „nautonnier“.
125
„Inde a primus“ (вж. L’Osservatore Romano, 2. VII. 1960). Английският превод е поместен в Rewiew for Religious. V. 20, 1961, p. 3.