Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Щеше да го направиш! Щеше! Само че аз развалих всичко. — Превивайки се от смях, тя го прегърна и се притисна към гърба му. — О, колко те обичам!
Рурк се вцепени, сърцето му затуптя по-силно от вълнение. Обърна се и я сграбчи за раменете.
— Какво има? — изплашено попита Ив. Вече не й беше до смях. Съпругът й изглеждаше зашеметен, тъмните му очи горяха като въгленчета. — Рурк, какво ти е?
— Никога досега не си го казвала… — прошепна той, привлече я към себе си и допря страната си до нейната. — Никога не си го казвала.
Тя безмълвно се притискаше до него, смаяна от силата на чувствата му. Внезапно си помисли, че досега не е познавала истинския Рурк, че той бе скривал чувствата си.
— Грешиш. Казвала съм ти го много пъти.
— Но не и по този начин. — Едва сега той разбираше колко е жадувал да чуе това признание, но изречено спонтанно. — Все трябваше да те подтиквам, като че просех вниманието ти.
Ив понечи да отрече думите му, ала внезапно разбра, че е прав. Беше се държала като истинска глупачка и страхливка.
— Съжалявам, но ми беше много трудно. Наистина те обичам. Понякога това ме плаши до смърт, защото си първият и единственият, към когото изпитвам подобно чувство.
Рурк дълго я държа в прегръдките си, задушаван от вълнение. Когато най-сетне се овладя, леко я отдръпна и я погледна в очите.
— Ти промени живота ми. Превърна се в моя живот. — Наведе се и жадно впи устни в нейните. — Желая те.
Ив го прегърна през врата и се притисна към него.
— Докажи го. Още сега.
Единайсета глава
Ив си тананикаше, когато се качи в колата, за да отиде на работа. Чувстваше се отпочинала, умът й беше бистър. Двигателят се включи веднага, климатичната инсталация като по чудо работеше. Това й се стори добро предзнаменование.
Беше готова да се изправи пред командира и да го убеди, че разследването на смъртта на Фитухю трябва да продължи.
Ала когато стигна до кръстовището на Пето авеню и Четирийсет и седма улица, попадна на страхотно задръстване. Уличното движение беше напълно блокирано, в небето кръжаха като лешояди различни летателни апарати, разнасяха се викове и подсвирквания, виеха клаксони и сирени, като че всички водачи бяха забравили забраната за използването им. В мига, когато колата спря, температурата в купето рязко се повиши и достигна четирийсет градуса.
Ив изскочи навън и се огледа.
Собствениците на подвижни сергии се бяха възползвали от случая, промъкваха се между автомобилите и продаваха огромни количества плодов сладолед и безброй чаши кафе. Тя не си направи труда да спре някого от тях, да се легитимира и да му напомни, че търговията е разрешена само на тротоарите. Вместо това си купи кутия пепси и попита продавача какво се е случило.
— Хората от „Свободна ера“ протестират против унищожаването на околната среда. — Младежът се огледа за други клиенти и пусна жетоните й в процепа на количката си. — Те са стотици, заели са цялото Пето авеню. Чувате ли как пеят? Не искате ли кифла? Прясна е?
— Не.
— Е, сигурно ще огладнеете, докато чакате. Скоро няма да мръднете оттук — предупреди я той и подкара количката между спрелите коли.
— Ама че късмет! — възкликна Ив. Платното беше напълно задръстено, изнервените шофьори се надпреварваха да крещят. Ушите й забучаха, тя се облегна на автомобила и отвътре я лъхна горещ въздух.
Отвори вратата, тръсна се на седалката, удари с юмрук контролното табло, при което температурата в купето спадна с петнайсетина градуса. Над улицата бавно премина въздушен автобус, от прозорците му надничаха любопитни туристи.
Макар че нямаше никакво доверие на полицейската таратайка, Ив натисна лоста за издигане във въздуха и включи сирената, която издаде немощен звук, останал незабелязан сред адския шум. Автомобилът завибрира, но все пак се заиздига, като за малко не се блъсна в покрива на намиращата се пред него кола.
— Кълна се, че измъкна ли се оттук, ще закарам тази таратайка за претопяване — промърмори тя и включи комуникатора си. — Пийбоди, какво, по дяволите, става?
— Лейтенант. — Невъзмутимото лице на Пийбоди изплува на монитора. — Предполагам, че сте попаднала на задръстването, причинено от протестния марш на членовете на „Свободна ера“.
— Но тази демонстрация не беше предвидена. Сутринта проверих бюлетина. Сигурна съм, че тези хора нямат официално разрешение.
— Членовете на „Свободна ера“ не се интересуват от официални разрешения. — Тя се прокашля, когато забеляза киселото изражение на Ив. — Препоръчвам да се отправите към Седмо авеню. Движението е доста натоварено, по поне няма опасност от задръстване. Ако погледнете на монитора на контролното табло…