Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Благородниците чуха Ранд, също както и Анура. Досега бяха гледали с безпокойство забулените Деви; сега се сбутаха колкото може по-назад от ашаманите, притискайки се като риби в каче. Тук-там по някой рухваше в несвяст, придържан от раменете на гъстото множество.
Анура потръпна, намести шала си и бързо си възвърна прословутата айезседайска невъзмутимост.
— Аз съм Анура Ларисен, милорд Дракон. От Сивата Аджа. — Нищо по нея не издаваше, че е заслонена и в присъствието на мъже, които могат да преливат. И отговаряше, сякаш върши благодеяние. — Съветничка съм на Берелайн, Първата на Майен. — Затова значи Хавиен се хилеше като луд — познал я беше. На Перин хич не му беше до хилене. — Това се пазеше в тайна, нали разбирате — заради отношението на Тийр както към Майен, така и към Айез Седай, но според мен времето за тайни вече отмина, нали? — Анура се извърна към Колавер и присви устни. — Позволих ти да мислиш каквото си искаш, но Айез Седай не стават съветнички само защото някой им е казал, че са такива. Още повече след като вече съветват някой друг.
— Ако Берелайн потвърди думите ти — каза Ранд, — ще те оставя под нейната опека. — Той погледна короната, сякаш едва сега осъзнал, че ивицата злато и скъпоценни камъни все още е в ръката му. Много нежно я постави върху застлания с коприна Слънчев трон. — Не мисля, че всяка Айез Седай е моя противничка, не напълно, но никакви заговори повече няма да позволя срещу мен, и никакви манипулации. Изборът си е твой, Анура, но ако се окаже погрешен, ще идеш при Мъдрите. Ако доживееш дотогава. Няма да преча на Аша’ман, а една грешка може да ти струва много.
— Аша’ман — отвърна спокойно Анура. — Сега разбирам. — Разбираше, но облиза устни.
— Милорд Дракон, Колавер кроеше заговор да наруши клетвата си за вярност. — Перин толкова силно беше искал Файле да проговори, че подскочи, като чу гласа й. Тя бе пристъпила пред придворните и подбирайки грижливо думите си, се нахвърли върху неуспялата кралица като спуснал се от висините орел. Светлина, колко красива беше само! — Колавер се закле да ви се подчинява във всички неща и да поддържа вашите закони, но е кроила планове да прогони айилците от Кайриен, да ги отпрати на юг и да върне всичко така, както е било преди вие да дойдете. Твърдяла е също така, че дори да се върнете, няма да посмеете да промените нищо от това, което е направила. Жената, която ми каза тези неща, Майре, беше една от нейните придворни. Майре изчезна скоро след като ми го каза. Нямам доказателства, но съм убедена, че е мъртва. Убедена съм, че Колавер много бързо е съжалила, че е разкрила замислите си.
Добрайн изкачи стъпалата на подиума, с шлем под мишницата си. Лицето му бе като студено желязо.
— Колавер Сайган — обяви той с тържествен глас, който отекна във всички ъгълчета на Великата зала — в името на безсмъртната си душа, в името на Светлината, аз, Добрайн, Върховен трон на Дома Таборвин, те обвинявам и порицавам сурово в измяна, наказанието за която е смърт.
Ранд отметна глава и стисна очи. Устата му леко се размърда, но Перин знаеше, че само той и самият Ранд чуват какво говореше. „Не. Не мога да го направя.“ Сега Перин разбра защо се бавеше. Ранд търсеше изход — и дано намереше.
Колавер определено не го чу, но тя също търсеше изход. Огледа се като подивяла, спря очи на Слънчевия трон, отмести ги към придворните си, после към събраните благородници, сякаш те можеха да я защитят. Стъпалата им обаче сякаш бяха сковани в цимент; море от старателно безизразни запотени лица я изгледа, и очи, които отбягваха нейните. Някои от тези очи се завъртяха към Аша’ман, но не съвсем открито. Значителното вече разстояние между благородниците и Аша’ман забележително се разшири.
— Лъжи! — изсъска тя. — Лъжи и лъжи! Ах, ти, малка подла… — Тя пристъпи към Файле. Ранд протегна ръка между двете, въпреки че Колавер като че ли не я забеляза, а Файле сякаш искаше да не я забележи. Всеки, който понечеше да я нападне, го чакаха изненади.
— Файле не лъже! — изръмжа Перин. Е, във всеки случаи не и за такова нещо.
Колавер се съвзе. Колко и ниска да беше, изведнъж сякаш порасна и Перин й се възхити. Само да не бяха Мейлан, Марингил и тази Майре, и Светлината само знаеше колко още други.
— Настоявам за справедливост, милорд Дракон. — Гласът й беше спокоен. Царствен. — Няма никакво доказателство за тази мръсотия. Твърдение, че някоя си, която вече я няма в Кайриен е казала, че съм изричала пред нея думи, които никога не съм. Настоявам за справедливостта на милорд Дракона. По вашите собствени закони трябва да има доказателства.