Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Погледна към нишата, където висяха дрехите й.
— Наистина не мога да дойда, Джуниър.
— Как така?
— Всичките ми по-свестни дрехи са в Остин. Нямам какво да облека.
— Дама като вас не би могла да каже подобно нещо.
— Но е така.
— Празненството не е толкова официално. Облечете онази кожена пола, с която бяхте миналия ден. Ще направите истински удар.
Алекс вече беше успяла да се напъха в халата, без да изпусне слушалката. Седна на ръба на леглото и се сгуши в мъхестата дреха.
— Все пак трябва да ви откажа.
— Защо? Знам, че е неучтиво от моя страна да настоявам повече, но искам да ми изтъкнете поне сериозни причини за отказа си.
— Просто не намирам за добра идеята да се показваме заедно пред обществото.
— Защото се надявате, че скоро ще ме пратите в затвора в Хънтсвил?
— Не.
— Тогава защо?
— Аз не искам да ви изпращам в затвора, но вие сте заподозрян в убийство.
— Алекс, имахте достатъчно време, за да си създадете мнение за мен. Кажете ми честно, вярвате ли, че бих могъл да извърша подобно жестоко престъпление?
Спомни си как се беше изсмял Рийд при мисълта за Джуниър на война. Той беше мързелив, амбициозен и Дои Жуан. Насилието не му беше присъщо.
— Не, не вярвам — отговори тихо. — Но все още сте заподозрян. Не би било редно да се побратимяваме.
— Харесва ми тази дума — каза той. — Звучи неприлично, кръвосмесително. И за ваше успокоение — всичките ми приятелства са с мъже. С изключение на един или два пъти, когато бях млад. Рийд и аз някога…
— Моля ви! — простена тя. — Не искам да знам.
— Добре, ще ви спестя сензационните подробности, но само при едно условие.
— Какво е то?
— Кажете, че ще дойдете довечера. Ще ви взема в седем.
— Не мога.
— Алекс, Алекс! — започна да се вайка той. — Сетих се нещо друго. По време на празненството ще пийна две-три, а може и повече. Мога да започна да си спомням неща от миналото и да издам някоя тайна. Когато го направя, вие ще бъдете там и ще го чуете. Човек не знае какви признания може да направи, когато главата му е размътена. Приемете тази вечер за един дълъг разпит. Част от вашата работа е да поемете надзора над заподозрените, нали? Отказът означава, че не си гледате задълженията, след като не се възползвате от всяка предоставена възможност да научите истината. Как ще можете егоистично да лежите отпуснато сред лукса в мотел „Уестърнър“, докато един заподозрян се е разбъбрил, след като си е пийнал в клуб „Хорс енд Гън“? Засрамете се! Вие дължите това на тези, които ви плащат, за да водите разследването. Направете го за тях, Алекс!
Тя отново въздъхна.
— Ако се съглася да дойда, ще обещаете ли, че няма да държите повече речи?
— В седем часа!
Алекс усети въодушевлението в гласа му.
Още в момента, когато влезе в клуба, тя се зарадва, че дойде. Чуваха се музика и смях. Дочу откъслечни разговори, но нито един от тях не се отнасяше до убийството на Селина. Този факт й се отрази добре. Очакваше да прекара няколко часа за разтоварване и й се струваше, че тази почивка е заслужена.
Въпреки всичко беше предпазлива. Нито за миг не повярва, че Джуниър ще направи спектакъл пред толкова много хора. Не очакваше да чуе зашеметяващи признания.
Все пак можеше да извлече някаква полза от идването си тук тази вечер. Екстравагантността на клуба предполагаше, че членовете му са само подбрани хора от висшето общество. Рийд й беше казал, че хората, които бяха подписали писмото до нея, са влиятелни личности — местни бизнесмени и финансисти. Нормално беше да срещне някой от тях тук и да усети тяхната недружелюбност.
По-важно беше, че имаше възможност да общува с местните хора, които добре познаваха семейство Минтън и Рийд и можеха да разкрият някои черти от характерите им.
Джуниър я взе от мотела с червения си ягуар и шофира, без да се съобразява с ограниченията на скоростта. Доброто му настроение беше заразително. Дали беше по служба или не, това не я интересуваше. Чувстваше се добре, че стои до най-красивия мъж в залата, който я беше прегърнал леко през кръста.
— Барът е насам — каза той близо до ухото й, за да може да го чуе, тъй като музиката беше силна.
Те си проправиха път през тълпата. Заведението не приличаше на разкошните нощни клубове с неоново осветление, които изникваха навсякъде в големите градове и в които се събираха хора с БМВ — та, облечени модерно.
Клуб „Хорс енд Гън“ в Пърсел беше типично тексаски. Барманът имаше изискани обноски. Носеше черна папийонка, жилетка от костюм и червени атлазени нашивки на ръкавите. Чифт еленови рога висяха на бара в стил деветнадесети век.