Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
— Той е много привлекателен младеж. — Тя ме поглежда любопитно над чашата. — Доста е мускулест.
— Ами… да. Май да.
— Така ли ще излезеш? — Тя оглежда дрехите ми. — Не е много шик. Чакай, ще ти дам нещо назаем.
— Нищо, че не е шик… — започвам да се колебая, но Триш вече е хукнала нагоре по стълбите. След малко се връща, стискала кутия за бижута.
— Готово. Трябва ти малко блясък. — Тя вади диамантена фиба във формата на водно конче. — Купих си я от Монте Карло!
— Ъъъ… прелестна е! — казвам аз и я поглеждам ужасена. Преди да успея да я спра, тя отмята косата ми на една страна и я забожда. Поглежда ме преценяващо.
— Не става… Трябва ти нещо по-голямо. Ето. — Вади огромен бръмбар, обсипан със скъпоценни камъни, и ми го бодва в косата. — Така. Виждаш ли как смарагдите подчертават очите ти?
Поглеждам се онемяла. Не мога да изляза с лъскав бръмбар на главата.
— Сега вече имаш вид! — Ето че започна да усуква лъскава верига на кръста ми. — Чакай само да сложа висулките…
Висулки ли?
— Госпожо Гайгър… — започвам аз, тъкмо когато Еди се показва от кабинета.
— Дадоха ми цената за банята — обръща се той към Триш.
— Това лъскаво слонче е великолепно, нали? — казва Триш и го закачва на колана. — Ами жабката!
— Моля ви — започвам нещастно аз. — Не съм сигурна, че ми трябват слонове…
— Седем хиляди — прекъсва ме Еди. — Доста добра цена, нали? Плюс ДДС.
— И колко е с ДДС? — пита Триш, докато рови в кутията. — Къде отиде маймунката?
Чувствам се като коледна елха. Тя закачва нови и нови дрънкулки по колана, а пък бръмбарът… А Натаниъл ще пристигне всеки момент… и ще ме види…
— Не знам! — отвръща Еди нетърпеливо. — Колко е седемнайсет и половина процента от седем хиляди?
— Хиляда двеста двайсет и пет — отвръщам разсеяно аз. Настъпва шокирано мълчание.
По дяволите! Как можах да допусна такава грешка? Вдигам поглед и виждам, че и Триш, и Еди са ме зяпнали.
— Или нещо… такова. — Разсмивам се гузно. — Просто предположих. Има ли още… висулки?
Те двамата май не ме забелязват. Еди е забол поглед в листа. Бавно вдига глава и мърда беззвучно устни.
— Тя е права — казва той след малко, а гласът му е дрезгав. — Тя е абсолютно права. Точно толкова е. — Посочва листа. — Ето го, тук е написано!
— Тя е права? — възкликва Триш. — Ама как…
— Нали сама видя! — изревава Еди. — Тя пресметна наум! — И двамата се врътват към мен и ме зяпват отново.
— Тя да не би да е аутистка? — Триш не може да дойде на себе си.
За бога! Вината е изцяло на „Рейнман“7.
— Не съм аутистка! — отвръщам аз. — Аз просто… Оправям се добре с цифрите… не е кой знае какво…
За мое огромно облекчение на вратата се звънва и аз отивам да отворя. Натаниъл е застанал на прага, малко по-елегантен от обикновено, в бежови дънки и зелена риза.
— Здрасти — започвам забързано аз. — Да вървим.
— Чакай! — Еди ми препречва пътя. — Млада госпожице, ти може да си значително по-умна, отколкото предполагаш.
О, не.
— Какво става тук? — пита Натаниъл.
— Тя е математически гений! — заявява развълнувано Триш. — Ние я открихме! Не е ли невероятно!
Поглеждам нещастно Натаниъл, сякаш за да му подскажа, че тя говори глупости.
— Какво си завършила, Саманта? — пита Еди. — Като изключим готварската школа.
Господи! Какво казах на интервюто? Наистина не помня.
— Ами… учила съм тук-там. — Разпервам ръце. — Нали знаете как е…
— Това са те, днешните училища. — Триш дръпва от цигарата. — Тони Блеър трябва да бъде разстрелян.
— Саманта — започва тържествено Еди. — Аз ще се заема с образованието ти. Ако си готова да се трудиш здраво… сигурен съм, че ще получиш добра квалификация.
Боже! Става още по-зле.
— Не ми е необходима квалификация, господине — мрънкам аз и забивам поглед в пода. — И така ми е добре. Въпреки това ви благодаря…
— Не приемам „не“ за отговор! — настоява Еди.
— Цели се по-високо, Саманта! — заявява разпалено Триш и ме сграбчва за ръката. — Трябва да си дадеш шанс в този живот! Устреми се към звездите!
Поглеждам я и усещам, че съм истински трогната. Те двамата просто се опитват да направят най-доброто за мен.
— Ъъъ… ами… може би. — Тайно се отървавам от животните, накичени по мен, и ги пъхвам в кутийката за бижута. След това поглеждам Натаниъл, който чака търпеливо на стълбите. — Ще тръгваме ли?
— Каква беше цялата тази работа? — пита Натаниъл, докато вървим по улицата. Въздухът е свеж, топъл, новата ми коса се стеле като коприна на всяка крачка, а лакът на краката ми — розов като на Триш, пролъсква. — Наистина ли си математически гений?
7
Рейнман — филм с участието на Том Круз и Дъстин Хофман, в който героят на Том Круз — Чарли, е юпи егоист. Баща му оставя богатството си на брат му Реймънд, аутист. Двамата обикалят страната и през това време Чарли преосмисля ценностите в живота. — Б.пр.