Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
— Договорите! — крясва вбесен онзи с винената вратовръзка. — Несръчна глупачка!
— Много съжалявам — започвам аз с най-объркания си глас. — Наистина много съжалявам. Кафеникът просто ми се… изплъзна. — Започвам да попивам кафето така, че да се доразлее и по чистите документи.
— Имаме ли копия? — пита един от мъжете и аз застивам.
— Всичко беше на проклетата маса — отвръща отчаян тъмнокосият. — Ще трябва да пуснем нови копия.
— Знаете ли, след като ще пускате нови копия… защо не ми дадете един допълнителен? — Еди прочиства гърлото си. — Май е най-добре първо да го дам на адвоката да го погледне. За всеки случай.
Мъжете започват да се споглеждат. Усещам как и тримата настръхват.
— Разбира се — съгласява се типът с винената вратовръзка след малко. — Няма проблем.
Ура! Нещо ми подсказва, че тази сделка няма да се осеществи.
— Сакото ви, господине — казвам аз с усмивка. — Още веднъж много се извинявам.
Най-хубавото на адвокатската работа е, че се научаваш да лъжеш.
Освен това се научаваш да търпиш, когато шефът ти крещи. Което е чудесно, защото щом Триш разбира какво съм направила, ме затваря в кухнята и двайсет минути трябва да търпя конското й.
— Господин Гайгър щеше да сключи много важна сделка! — Тя дърпа ожесточено от цигарата, а прясно боядисаната й коса подскача истерично по раменете. — Тази среща беше особено важна.
— Много съжалявам, госпожо — отвръщам аз и свеждам очи.
— Знам, че не разбираш от тези неща, Саманта. — Тя ме пронизва с поглед. — Само че тук става въпрос за много пари! Толкова много, че дори не можеш да си представиш.
Спокойно. Не се обаждай.
— Много пари — повтаря Триш, очевидно за да ме впечатли. Виждам, че няма търпение да ми каже още нещо. Разбирам, че се опитва да се изфука, но се колебае дали все пак да не бъде дискретна.
— Става въпрос за седемцифрена сума — казва най-сетне тя.
— Леле… боже. — Полагам огромно старание да й покажа, че съм силно впечатлена.
— Бяхме много добри с теб, Саманта. Положихме огромни усилия. — В гласът й се прокрадва възмущение. — Очакваме и ти да положиш известни усилия.
— Много съжалявам — повтарям аз поне за милионен път. Триш ме поглежда недоволно.
— Довечера очаквам да си по-внимателна.
— Довечера ли? — питам учудено аз.
— На вечеря. — Триш извива вежди до небето.
— Ама… нали довечера съм свободна — напомням й уплашено аз. — Вие казахте, че няма проблем, че мога да ви приготвя студена вечеря…
Триш съвсем е забравила за разговора.
— А, да — започва разпенена тя. — Това беше, преди да залееш гостите ни с кафе. Беше, преди да пропилееш цялата сутрин, за да си гласиш косата.
Какво? Това е толкова нечестно, че онемявам.
— Честна дума, Саманта, очаквах нещо повече от теб. Довечера ще останеш за наказание тук и ще сервираш вечеря. — Тя ме поглежда строго, грабва си списанието и излиза от кухнята.
Зяпвам след нея и познатата тежест се стоварва на плещите ми. Случвало се е толкова много пъти, че съм свикнала. Налага се да се обадя на Натаниъл и да отложа срещата. Поредната отложена среща…
И в този момент осъзнавам друго. Вече не работя в „Картър Спинк“. Не съм длъжна да се съобразявам.
Изфучавам от кухнята и откривам Триш в хола.
— Госпожо Гайгър — започвам настойчиво аз. — Много съжалявам за кафето. Ще положа всички усилия да се представя по-добре. Само че тази вечер ми се налага да изляза. Вече имам уговорка… и смятам да я спазя. Ще изляза в седем, както се разбрахме.
Сърцето ми заплашва да се пръсне. Никога досега не съм отстоявала нещо. Ако си бях позволила да говоря по този начин в „Картър Спинк“, досега да са ме изхвърлили.
В първия момент ми се струва, че Триш ще избухне. След това, за мое изумление, тя започва да цъка подразнена с език и обръща една страница.
— Ами добре. Щом е толкова важно…
— Да — преглъщам аз. — За мен е важно. Личният ми живот е важен.
В момента, в който изричам тези думи, усещам тръпка. Иска ми се да кажа още нещо на Триш. Нещо за важните неща в този живот, нещо за хармонията…
Само че Триш вече се е зачела в някаква диета с червено вино и как действа. Не съм сигурна, че има смисъл да й говоря.
15
Към седем вечерта настроението на Триш е претърпяло необясним обрат. Може би не чак толкова необясним. Когато слизам в антрето, я заварвам да се мотае из хола с коктейлна чаша в ръка, кръвясали очи и доста поруменяла.
— Казвай веднага! — нарежда благосклонно тя. — Значи ще излизаш с Натаниъл.
— Точно така. — Поглеждам се в огледалото. Облечена съм доста небрежно. Дънки, съвсем обикновена блуза и сандали. Имам си и нова прическа. Тръсвам коса.