Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Допълнителни податки за отношението между Именника — Новгородската история — Легендарната скито-славянска генеалогия представляват известията в същите два Хровографа за езическите врмена. В допълнителните справки на Попов се говори за чародеят Волхв, за капищата (NB!) на древния Новгород и за старинния славянски бог Перун. Свързването на славянската езическа религия със старинните народи като скити и колхидци (защото Аоет е цар Еит от Колхида в старогръцката митология за аргонавтите) е много важна, защото при подробен преглед на обичаите на българите се откриват много общи места със скитската религия. Потвърдено чрез генеалогията в руските Хроногрофи тази близост вече доказва приемственост, откриваща се и в Именника на князете.
Обобщавайки данните легендарните сведения за произхода и родоначалието на славяните, намерени в същата среда, където е открит и Именника с убеденост може да бъде заявено, че те се отнасят към него. Предъвкването от страна на Попов на историческата версия, свързваща Скит и Зордан затруднява категоричността в изводите за сходството между владетелските имена от българския списък и обобщените предания в руска среда.∗
Фактът, че Словен и Асян са две имена, забелязани в българската летописна книжнина — и двете като лични имена, а Словен и като народностно, свидетелства за общи места в българската и славянската историческа памет. Приетата по неизвестни причини в българската историография транскрипция „Асен“ вместо оригиналното „Асян“ не пречи ни най-малко на правомерността при сравненията. Основното име — епоним „Скит“, стоящо в основата на генеалогичното дърво и свързано по различни данни с праисторията на степите, неколкократно е използвано от редица образовани византийски автори като Михаил Псел например или в Епитафията на Василий II Българоубиец като нарицателно за българите.
Наред с частичната родова схема представена от Андрей Попов обективното изследване се затруднява и от непълнотата в подтаките за славянските династични бракове. Отметнато е бегло, че Словен се жени за Шелон, от която ражда Волхов и Волковец. Името Волхов е много важно, защото то се среща в Повесть Временных лет и напомня славянското означение на мъдреците, донесли дарове на Христос в деня на Неговото Рождество. Волхов се сближава с легендарния герой Волх от богатирския епос на русите. Както е добре известно на познавачите Волх е могъл да се превръща във всякакви животни. Тези способности (превръщането във вълк) са отбелязани още от Херодот за скитското племе неври, а немският пратеник в Цариград от X в. Луидпранд разказва същото за сина на цар Симеон I, Баян. Именно с това име — Боян (а не като Волх) е възпят и епичен руски княз в „Слово о полку Игореве“.
Тази податка си струва да се разгледа по-подробно. Ето какво пише Херодот в „История“:
„Неврите имат скитски обичаи. Едно поколение преди похода на Дарий им се случило да напуснат страната си заради змии. В страната им се появили много змии, но още повече били змиите, които ги нападали отгоре, от пустинните земи (т.е. от Севера). Били толкова притеснени (неврите), че изоставили страната си и се заселили при будините и заживели с тях. Изглежда, че тези хора (неврите) са магьосници. Скитите и елините, които са се заселили в Скития, разправят, че веднъж годишно всеки мъж от неврите става вълк за няколко дни и после пак си връща своя образ. За мене лично тези приказки не са убедителни, но те твърдят, че това е истина, и дори се кълнат.“
Това е първото и много важно споменаване на скитското племе „неври“ и техните странни обичаи. В сведението се натъкваме на три легенди, които можем да срещнем и други текстове, но разделени една от друга. Историко-географски погледнато разказът на Херодот се потвърждава от версията на Йордан, когато готският историк разказва за преселението на готите. Става дума за слизане от север на юг и макар да бъдат отдалечени във времето чрез няколко столетия, типологически разказът за преселението на неврите съответства на готската история.
Нашествието на змиите, казано от Херодот, има успоредици в други исторически извори и в преданията на други източноевропейски народи. На някои места вместо змия стои митологическото същество „грифон“, но качествено погледнато сведението е едно и също. Змиите като част от митологичните представи на историческите области около Черно море се появяват и на апликациите от с. Летница в България. По своя вид, сюжет и стил тези апликации приличат на сарматските украшения и на накитите, носени от конниците, идващи от района на Азовско море.∗ Легендите за змиите и за тяхното приказно царство изобилстват в българските народни разкази и още Димитър Маринов обръща внимание на тях в своите изследвания.