Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Няколко месеца преди това, когато Матайъс работеше по зданието на Пентагона, генералът му беше възложил да направи описание на външния вид на газово-дифузионен завод въз основа на един тайнствен научен доклад. Гроувс му беше обяснил, че описанието е нужно на Военновъздушните сили, които търсят подобен завод в Германия. По-късно Матайъс беше помолен да прегледа един доклад за избор на заводска площадка, означена като Лос Аламос, отново без да му се обясни за какво производство става дума. И в двата случая Гроувс беше останал доволен от работата на Матайъс, въпреки че не обичаше да изказва похвали.
Матайъс беше енергичен тридесетгодишен мъж, израснал в една ферма в Уисконсин. С много труд успял да следва в колеж и да получи диплом на инженер по хидравлика. Приятелите му го наричаха Фриц. Този прякор му бил лепнат от един негов вуйчо още от детските години, по време на Първата световна война. В онези дни прякорът бил обиден и докарвал момчето до плач.
Генералът пристигна с колата си на гарата и Матайъс се качи до него.
— Кажете ми какво стана — попита Гроувс, докато караше.
— На съвещанието бяха полковник Никълс, група учени, водени от Артър Комптън, и няколко души от „Дюпон“. А това, за което си говореха, ми заприлича на фантастичен роман от Бък Роджърс, сър! — Матайъс описа, доколкото можа, разговорите на съвещанието, и изброи изискванията за заводската площадка.
Гроувс каза замислено:
— Добре, утре сутринта се обаждате на Гилбърт Чърч и Ал Хол — двамата инженери от „Дюпон“, които са присъствали днес — и започвате да търсите площадка за този завод.
— Утре?
— Да, утре сутринта. Поговорете с генерал Робинс и с нашите специалисти по електрозахранване. Намерете къде в САЩ има едновременно вода, електроенергия и мястото да е изолирано. Според мен, такова място трябва да се търси в Далечния запад, по бреговете на река Колумбия.
Колата спря пред къщата на Матайъс и там през тази студена декемврийска нощ той чу за първи път за секретния проект.
На другия ден подполковник Франклин Матайъс беше прехвърлен в отдел „Манхатън“, а следващата вечер инженерите на „Дюпон“ Чърч и Хол заминаха със самолет за Спокейн, щата Вашингтон. Матайъс трябваше да ги последва по-късно. Времето беше лошо и вместо да кацнат в Спокейн, където ги чакаше офицер по нареждане на дивизионния инженер Ричард Парк, те се приземиха в Сиатъл и още същата нощ се наложи да се върнат с влак до Спокейн.
Гроувс беше дал нареждане на всички инженери от Отдела да оказват помощ, без да им обяснява защо толкова спешно трябва да се намери заводската площадка. Капитан Джордж Хопкинс от инженерните части, който посрещна Чърч и Хол в Спокейн, познаваше района като джоба си и в продължение на две седмици им показа всичките възможни места. Те бяха избрани от местните представители на инженерните войски и се намираха в Орегон, Калифорния и Вашингтон. При обиколките инженерите от „Дюпон“ бяха представяни като волнонаемни служители на армията.
Матайъс видя за първи път селцето Ханфорд, когато летеше на юг с един военен самолет. Чърч и Хол го бяха посетили при пътуването им към Якима — мястото беше третото в техния списък. Когато тримата се събраха по-късно във военновъздушната база „Ел Паско“, веднага постигнаха съгласие — Ханфорд беше идеалният участък за заводска площадка.
Малкото селце се състоеше от 30 — 40 къщи с черква и училище. То се намираше на западния бряг на река Колумбия в центъра на обширен пустинен район, обрасъл с див пелин и покрит с пясъци. Мястото бе близо до два големи енергийни центъра — Боунвил и хидроцентралата „Гранд Куули“. Климатът беше прекрасен — в тази част на щата Вашингтон вали рядко, но пълноводната река Колумбия е прохладна и чиста. В долината живееха много малко хора — само няколко фермери край реката. Те бяха ветерани от Първата световна война, получили земя от правителството, и се бореха с бедността, като обработваха напояваните градини край реката.
Матайъс, Чърч и Хол пристигнаха същата нощ в Портланд и се обадиха на генерал Гроувс във Вашингтон. Матайъс беше много възбуден.
— Намерихме го — обяви той въодушевено на Гроувс. — Няма нужда да търсим други площадки.
Гроувс настоя да огледат и другите места, включени в списъка им.
— Трябва поне да ги видите — каза той, — за да не приказват после. Някои учени настояват да разположим завода край езерото Съпериър, защото водата там била много студена. Белята е, че на това място не може да се строи през зимата. Нали знаете, повечето учени не разбират нищо извън своята област.