Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Гигантският червей ясно се виждаше в лунната светлина, плаваше с извивки на дългото си тяло и следваше всеки завой на лодката. На Хиеро му се стори, че животното нарочно се движи бавно, сякаш си играе с него. Ако се съдеше по това, че чудовището бе успяло бързо да го настигне, то можеше да развие много по-голяма скорост. Но по-вероятно беше, че това е просто инстинктивна предпазливост. Иначе в миниатюрният мозък на чудовището едва ли имаше място за някакви мисли. Накрая червеят изглежда реши, че преследваното същество става за храна. Скоростта му рязко нарастна, тялото се сви като пружина и после голямата глава нанесе удар в кърмата на лодката, точно под мястото където седеше Хиеро.
Свещеникът беше готов за борбата и много разгневен. Да измине такъв пълен с опасности и лишения път и да загине в устата на подобно отвратително същество! За миг изгарящата вълна на яростта го удари в главата, но Хиеро бе опитен боец и помнеше, че първото правило във всяко сражение е за запази спокойствие. Застана прав на кърмата, яко стисна с коленете си кормилото и хвана в ръце едно от запасните весла. И в мига, когато чудовището отново се нахвърли като таран, той набучи дървото право в закръглената паст. Лопатата премина между незахлопнатите обсипани с островърхи зъби челюсти и попадна право в гърлото, като човекът употреби всичките си сили да го забие, колкото се може по-дълбоко.
Чудовището се дръпна и измъкна веслото от ръцете на Хиеро. Това движение събори свещеника на колене, но той успя да прехване с ръце рулята и да запази контрола над лодката си. Като омаян гледаше мятащото се във водата тяло, ту свиващо се на кълбо, ту разпъващо се в напразни опити да се освободи от веслото. Скоро червеят изчезна назад в мрака, но Хиеро не изгуби предпазливостта си. Тази твар сигурно не беше сама в залива и той добре разбираше, че следващия път ударът може да не бъде така сполучлив. Освен това бе на края на силите си. Напрежението на двете схватки и дългото ментално усилие почти бяха изтощили запаса от жизнената му енергия. Той нито за миг от началото на пленяването си не бе почивал и сега не можеше да прецени, колко още би издържал.
Островът се скри на запад и сега наоколо се простираше безкрайна водна повърхност, пълна с отблясъците на лунната светлина, които танцуваха по безкрайните вълни. Хиеро се умори от съзерцанието и реши да се свърже с приятелите си. Той не вярваше, че силите на доброто ще възтържествуват така леко. С отдалечаването си от пристанището на Манун започна да усеща по-силно гнева на З’дан и свирепата ярост на останалите адепти. Бяха му казали, че никой пленник не е успявал досега да се измъкне жив от острова на Смъртта. Той го направи и естествено реакцията на враговете трябваше да бъде бърза. Всеки миг гонитбата щеше да започне и колкото по-скоро се свърже с другарите си, толкова по-добре.
Извика едновременно Хърм и Лучара. Ако девойката знаеше мислите му след прекъсването на връзката, тя би спала с усмивка на лицето. Постепенно свещеникът осъзна, че тя с шапката си непокорни тъмни къдрици и лека изящна фигура непрекъснато стои пред очите му по време на работа, почивка и дори в най-критичните мигове на върховно напрежение на волята. Успее ли да се върне… и отново да я види…
После се превключи на останалия зад него остров и използувайки новата вълна, отдели няколко канала от мисления поток на враговете в крепостта. Освен основния различи три други — те бяха по-силни от първия и следователно по-близки. По посоката прецени, че се намират между острова и лодката му. Очевидно трите кораба го преследваха с пълна скорост. Да, слугите на Нечестивия не губеха напразно времето си! Трябваше да си изясни, дали до голямата земя е далече?
Свещеникът внимателно се вглеждаше в нощната тъма, но в слабата светлина на луната не можеше да види нищо друго, освен безкрайните редици на търкалящите се вълни. Боже Милостиви! Брегът не може да е далече! Той бе изминал вече цели осем километра и сигналите от приятелите му бяха станали достатъчно ясни. Но и силата на менталните потоци на враговете нарастваше, което показваше, че преследвачите го настигат. Знаеше също, че те непрекъснато се опитват да напипат излъчване от мозъка му и не успяват. Това беше единственото му утешение.
Стана малко по-светло. Свежият вятър разкъса облаците и луната започна да наднича по-често. Не беше никак приятно, но нищо не можеше да направи. Оставаше му единствено да чака и да се моли.
Но какво е това напред? Тъмна, но рязка линия се показа в измамната лунна светлина. Лодката излетя отново на гребена на поредната вълна и той я видя по-добре. В ляво от курса му имаше земя. Хиеро леко завъртя рулята и се вгледа в очертанията на брега. Същевременно усети по-силно мисленото излъчване на Хърм.