Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
И въпреки това той се усмихваше.
— Тук сме — каза, макар никой да не го чуваше. И сам не можеше да се чуе. — Ще го направим.
Нямаше още два часа сутринта. Беше 24 април 1980 година. Близо шест нетърпими месеци петдесет американски граждани бяха държани като заложници в Техеран. Със завързани очи, оковани, измъчвани и ритани заради удоволствието на един луд, наречен Хомейни. Несравнимата мощ на Великия Сатана остана безпомощна пред ръждивите дула на разбойническата сбирщина на пасдараните. Но след по-малко от двадесет и четири часа на света щеше да бъде припомнено, че Америка не е някакво сополиво момче от Третия свят. Сборният отряд за специални операции „Д“ от „Делта“ на въоръжените сили на САЩ беше кацнал през нощта върху солените пустинни равнини на Пошт-е-Бадам. Операция „Орлов нокът“ беше в ход и когато приключеше, израелската акция в Ентебе щеше да изглежда като нападение на детска градина.
Сержант първи клас Майкъл П. О’Донован всъщност не беше член на „Делта“. Той беше специалист по леки и тежки бойни оръжия с група от дванадесет души от десета военновъздушна група на Специалните сили, част от Първи батальон, със седалище в Бад Тьолц, Западна Германия. Когато чу, че полковник Чарлз А. Бекуит — Сърдития Чарли — събира нещо много специално във Форт Браг, който е освободен от затворниците, за да се създаде място за новата антитерористична дивизия, Майк заедно с още един младеж от Специалните сили поискаха да постъпят там. Командирът на „Десета“ Отар Шаликашвили окуражи сержантите си да кандидатстват за групата на Бекуит. Но имаше ограничения във възрастта. Минимум двадесет и две години. А рожденият ден на О’Донован беше мъчително далеч. И така той остана да гледа, чувствайки се като притеснен първокурсник, докато батковците си играят. А после се изненада, когато професионалисти, старши сержанти и капитани, ветерани с три мандата във Виетнам, се завърнаха от изпитанията за селекция на Бекуит със смачкано самочувствие, клатейки глави. Само един човек от „Десета“ мина през изпитанията и Майк зарови мечтите си за „Делта“ в шкафчето.
Минаха почти две години и операция „Орлов нокът“ беше навлязла дълбоко във фазата на планиране, когато пристигна тревожна новина. Не всичките петдесет заложници се намират затворени в американското посолство на улица „Талигани“. Трима мъже — американският шарже д’афер Л. Брус Лейнгън, политическият служител Виктор Томсет и офицерът от охраната Майкъл Хауланд — са били задържани отделно в иранското Министерство на външните работи, намиращо се на няколко пресечки южно от посолството. Бекуит нямаше достатъчно обучени войници в „Делта“, за да може да раздели на две групата за операцията. Затова той се обади на „Десета“ да снабди „Орлов нокът“ с група от Специалните сили. „Шали“ избра групата на О’Донован за участие.
Тренировките започнаха в края на ноември 1979 година. Капитанът на О’Донован представи упражненията като поредната „задача“, без да съобщи каквито и да било подробности. Но интуицията на хората от групата схвана промяната в обикновено тайните им рутинни операции. В Бад Тьолц имаше достатъчно съоръжения, където да се построят макети. Само че за тази задача ги водеха по други места. Пътуваха нощем в различни коли с цивилни немски регистрационни номера, носеха туристически дрехи, а оръжията им се прибираха в цветни спортни сакове. Пътуваха на юг и завиваха на запад към Яхенау по виещия се планински път, където практикуваха нападение в една изоставена фабрична четириетажна сграда, през чиито изпочупени прозорци виеше баварският вятър. Винаги се връщаха в Бад Тьолц преди зазоряване, спяха няколко часа, а после правеха писмен разбор на действията си. Капитанът съобщаваше на групата нови „разузнавателни данни“, но за разлика от другите упражнения, той май не се консултираше за работата си със заместник-командира им.
— Имаме трима затворници и дванадесет пазачи, всички на втория етаж — обявяваше той и излизаше. След това се връщаше. — Поправка. Пазачите са четиринадесет, шест на втория и осем на третия етаж. — Групата преработваше плановете, пътуваше да ги изпита през нощта, а на следващата сутрин получаваше нова изненада. — Отхвърлете всичко предишно. Имаме трима затворници, всичките на третия етаж, двама в стаята, означена върху плановете ви като „сянка“, един в стаята, означена като „залез“, двама пазачи в „сянка“, двама в „залез“, петима в „удар“ и петима в „изгрев“. Оръжията на врага са Г–3, вероятно и 45-калиброви револвери.