Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
От моите учители по карате често бях чувала подобни приказки. Когато ги разпитвах как се извършват такива постижения, те не можеха да ми дадат смислено обяснение. Тогава бях смятала, че това е така, понеже моите учители са японци и не могат да изразят такива сложни неща на английски. Сега г-н Абелар ми обясняваше нещо подобно и макар че владееше съвършено английски, аз все така не можех да разбера какво има предвид под леко тяло или двойник и как да се отприщят неговите тайнствени сили.
Запитах се дали г-н Абелар беше майстор по бойни изкуства, но преди да съм му задала въпроса, той продължи:
— Истинските майстори на бойни изкуства, както ми ги е описвала Клара от обучението си в Китай, се интересуват от това да усъвършенстват контрола над лекото си тяло — каза той. — А двойника се контролира не от интелекта, а от нашето намерение. Невъзможно е да го осмислиш или да го разбереш по рационален път. Той трябва да се усети, защото е свързан с едни светещи линии от енергия, които прекосяват цялата вселена. — Той докосна главата си и посочи нагоре. — Например, една линия от енергия, която тръгва от върхът на главата, дава на двойника направление и посока. Тази линия крепи и тласка двойника по пътя, по който той иска да отиде. Ако иска да се движи нагоре, трябва само да възнамери посока нагоре. Ако иска да потъне в земята, трябва да възнамери посока надолу. Съвсем просто е.
Тук Клара ме попита дали си спомням какво ми беше казала в градината, когато правехме упражненията със слънчевото дишане: как върхът на главата винаги трябва да се предпазва. Отговорих й, че го помня много добре — оттогава винаги се страхувах да излизам от къщата без шапка. Тогава тя ме попита дали успявам да следя смисъла на нещата, които ми казва г-н Абелар. Уверих я, че изобщо не се затруднявам да го разбирам, дори когато не схващам понятията. Това беше парадокс — макар че не можех да проумея нещата, които казваше, те все пак ми бяха някак познати и достойни за вярване. Клара кимна и каза, че това е така, понеже той се обръща пряко към тази част от мен, която не е съвсем рационална и има способността да схваща нещата пряко, особено когато един магьосник говори направо на нея.
Това, което каза Клара, беше вярно. Имаше нещо в г-н Абелар, което ме предразполагаше дори повече и от Клара. Не беше от учтивия и мек начин, по който говореше, а нещо в силния му поглед ме заставяше да слушам и следя обясненията му, въпреки че рационално ми изглеждаха лишени от смисъл. Чувах се да задавам такива въпроси, сякаш разбирам за какво говоря.
— Ще бъда ли и аз в състояние да достигна някой ден лекото си тяло? — попитах г-н Абелар.
— Въпросът е, Тайша, дали искаш да го достигнеш?
Поколебах се за миг. По време на прегледа си бях открила, че съм малодушна и страхлива и че първата ми реакция винаги е да избягвам всяко нещо, което може да ми създаде проблеми или ме плаши. Но същевременно ми беше безкрайно любопитно да изживявам необичайни неща и, както бе отбелязала веднъж Клара, аз притежавах известна степен на безразсъдна смелост.
— Изпитвам голямо любопитство към двойника — казах аз, — така че определено ми се иска да стигна до него.
— На всяка цена ли?
— На всяка, освен ако не трябва да си продавам тялото — изтърсих аз нелепо.
И тук те изпаднаха в такъв бурен смях, че си помислих дали няма да се затъркалят по пода. Обаче не бях го казала като шега, защото в действителност не бях сигурна какви тайни планове ми кроят. Сякаш проследил разсъжденията ми, г-н Абелар каза, че е време да се запозная с някои основни представи от техния свят. Той се изправи в креслото и доби сериозен вид.
— Отношенията между мъж и жена изобщо не ни занимават — каза той. — Това означава, че не се интересуваме от човешката моралност, неморалност или дори аморалност. Цялата ни енергия е насочена към това да изследваме нови пътища.
— Може ли да ми дадете един пример за нов път, г-н Абелар? — попитах аз.
— Разбира се. Ами например какво мислиш за задачата, която изпълняваш — прегледа? Ако сега разговарям с теб, то е, защото чрез него ти натрупа достатъчно енергия, за да разчупиш някои физически граници. Ти можа да възприемеш, макар и само за миг, невъобразими неща, които не са част от нормалния ти инвентар, ако използвам терминологията на Клара.
— Моят нормален инвентар е доста смахнат — предупредих го аз. — От прегледа на миналото си започвам да си давам сметка, че съм била направо луда. Всъщност и сега съм си луда. Доказателство за това е, че съм тук и не мога да определя дали съм будна или сънувам.
Тук двамата отново избухнаха в смях, като че ли гледаха комедия и клоунът отново е изтърсил смешна реплика.