Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Зад тях се появи Призрак, после друг препречи пътя им. От черните ръце на Мордите изкачаха червени огньове, но друидът ги парираше със собствения си огън. Пламъци лумнаха във всички посоки и в един момент стените и завесите пламнаха. Брин се долепи до една стена и прикри очи с ръце. Аланон и Роун се отбраняваха от двете й страни. Гномите прииждаха отвсякъде. Появиха се и други Призраци, безмълвни черни чудовища, които изникваха изневиделица от тъмнината и нападаха. Роун Лий заряза битката с гномите и се нахвърли със скок срещу един, който се беше примъкнал прекалено близко. Острието на Меча на Лий се спусна, разсече Морда на парчета и го превърна в пепел. Пламъците на нападателите хвърчаха от всички страни и обгаряха тялото на планинеца, но той ги отблъскваше, а черното му острие поемаше силата на ударите. С гневни викове Роун Лий си разчисти пътя към стената, до която се беше свила Брин. Лицето му пламна от силна възбуда и матово-зелени ивици пробягаха яростно по черния метал на меча. Той я сграбчи за ръката, вдигна я на крака и я бутна напред. Аланон се мъчеше да стигне до вратата, през която бяха дошли от катакомбите. Тялото му се извисяваше сред дим, огън и биещи се тела. Приличаше на оживяла сянка на смъртта.
— През вратата, планинецо — извика друидът, докато отблъскваше нападателите, които се мъчеха да го повалят на земята.
Внезапно избухна червен огън, който обгърна всички. Останаха изумени от невероятната му сила. Аланон се обърна и от ръката си избълва огън, плътна синя стена, която мигновено ги скри от очите на преследвачите. Успяха някак да се промъкнат през огъня на Призраците Морди, като се измъкваха тичешком край разпръснатите гноми, които се опитваха да ги спрат. Централната кула на крепостта на друидите се огласяше от викове и степания, докато стигнаха до вратата, която търсеха. Моментално я отвориха и преминаха невредими през нея.
Обгърна ги мрак. Воят на нападателите моментално изчезна зад вратата, през която бяха излезли. Аланон бързо събра разхвърляните факли, запали ги и тримата хукнаха отново назад към катакомбите. Тичаха през коридорите и тесните вити стълби. Зад тях крясъците на преследвачите отново се засилиха, но пътят напред беше чист. Втурнаха се в помещението с пещта, прелетяха край огъня и грохота на механизмите и се спуснаха по стълбата, която ги отведе дълбоко в недрата на планината. Все още никой не препречваше пътя им.
До ушите им внезапно долетя някакъв нов звук, все още далечен, но пропит от страх — нестихващ вопъл на ужас.
— Започва се — им викна Аланон през рамо. — Бързо, бягайте!
Стенанията зад гърба им ставаха все по-неистови и те се втурнаха в устремен бяг. Онези, които бяха останали зад стените на Централната кула на крепостта на друидите, изживяваха нещо невъобразимо.
— Господи, мъглата! — викът проряза като с нож съзнанието на Брин.
Тичаха надолу по стълбите към основата на планината, следвайки извивките и завоите на тунелите. Воят на попадналите в капана ги преследваше неотлъчно. Изминаваха едни стълби и тръгваха по други, и все тичаха и тичаха.
Най-после стълбите свършиха и те отново бяха пред скрития в скалата вход. Аланон ги блъсна припряно пред себе си и ти изведе в хладния мрак на гората отвън.
Стоновете продължаваха да ги преследват.
Нощта измина бавно. Малко преди зазоряване Аланон и спътниците му най-после излязоха от долината на Паранор. Съсипани и одърпани спряха на една гола скала високо на изток от крепостта и погледнаха назад. Старинната крепост беше обгърната от зелена мъгла, която се виеше зловещо и я скриваше от погледа. Небето се проясни и в един момент мъглата започна да се вдига като було и постепенно да се разсейва във въздуха.
С пукването на зората мъглата изчезна.
— Край — прошепна Аланон.
Брин и Роун Лий се загледаха вторачено. Долу островърхата скала, върху която преди се намираше крепостта на друидите, се извисяваше в светлината на утринното слънце — опустяла и гола. Виждаха се само останки от разрушени постройки. Замъкът на друидите беше изчезнал.