Ричард Лъвското сърце [bg]

— Прекаляваш! — извика кралят.

Гневът отново почна да кипва у него, когато Хеким му бе заговорил с тържествен, почти заповеднически тон.

— Да знаеш, че си дошъл тук като лекар, а не като съветник или като духовно лице — добави Ричард.

— Нима прославеният господар на Франкестан така ще се отплати за стореното му добро? — каза Ел Хеким.

Смирената и покорна поза, която бе съблюдавал досега пред краля, внезапно изчезна и видът му стана величествен и властен.

— Знай, кралю — продължи той, — че пред всички владетели на Европа и Азия, пред мюсюлмани и пред християни, пред рицари и дами, навред, където свирят на арфа и препасват меч, където обичат честта и презират срама — навсякъде, по всички части на света, ще говоря за теб като за неблагодарен и неблагороден човек. Дори страните, които никога не са чували за твоята слава — ако има такива на земята, — и те ще узнаят за твоята безславна постъпка!

— Значи такива условия ми поставяш ти, подли езичнико! — побеснял изкрещя Ричард, като наближи заканително лекаря. — Да не ти е омръзнал животът?

— Удари ме! — каза Хеким. — Твоята постъпка още по-ясно ще разкрие безчестния ти характер, по-добре от моите думи, дори всяка от тях да имаше жило на оса.

Ричард гневно се извърна, скръсти ръце на гърдите, закрачи отново из шатрата и накрая възкликна:

— Неблагодарник и неблагороден човек! Все едно да ме обявят за страхливец и езичник! Ти попадна в целта, Хекиме! Бих предпочел да поискаш скъпоценностите от короната ми… Но като крал не мога да ти откажа. Вземи със себе си този шотландец. Стражата и съдията ще ти го предадат по тази заповед.

Ричард набързо нахвърля два-три реда и предаде бележката на лекаря.

— Използвай го като свой роб, разполагай с него, както намериш за добре, но го предупреди да не се мярка пред очите на Ричард. Чуй какво ще ти кажа, ти си умен човек… Той беше прекалено смел спрямо тия, на чиято красота и благоразумие ние поверяваме честта си, така както вие, хората от Изтока, своите съкровища — на ковчежета от сребро или сребърна жичка, подобна на паяжина.

— Твоят слуга разбира думите на краля — каза мъдрецът, като веднага възвърна почтителното си държание, с което бе започнал разговора. — Когато е замърсен прекрасен килим, глупакът сочи петното, а мъдрият го прикрива с наметалото си. Чух волята на моя господар, а да чуя — значи да се подчиня.

— Добре — изрече кралят. — Ако му е мил животът, никога да не ми се мярка пред очите. Желаеш ли още нещо от мен?

— Щедростта на краля изпълни моята чаша докрай.

Ричард се усмихна.

— Позволи ми да докосна твоята победоносна ръка — продължи арабския лекар — в знак на това, че ако Адонбек Ел Хеким още веднъж помоли Ричард Английски за някоя милост, молбата му ще бъде в унисон с желанията на краля.