Наследникът на Империята

Хан се намръщи, но Ландо беше прав. Лея беше в безопасност, поне засега, така че можеха да си позволят да подходят към нещата предпазливо.

— Добре — кимна той. — Стяга да не се наложи да играем на гоненица с някой звезден разрушител.

— Разбира се — сериозно се съгласи Ландо. — Последното ни желание е да пуснем имперските сили по следите на Карде. И без това си имаме предостатъчно врагове — той превключи интеркома: — Трипио? Чуваш ли ме?

— Разбира се — отговори той с гласа на Лея.

— Ела тук — заповяда Ландо. — Време е за първото ти представление.

Този път командната зала вместо с картини беше пълна със скулптури — над сто бяха подредени около стените или разположени върху богато украсени пиедестали. Разнообразието, както би трябвало да очаква Пелаеон, беше учудващо и варираше от огромни късове камък и дърво, по които личеше намесата на човешка ръка, до други, които по-скоро приличаха на замръзнали живи същества, отколкото на произведения на изкуството. Всяко бе обградено от мек ореол светлина, която рязко контрастираше с тъмните пространства помежду им.

— Адмирале? — колебливо извика Пелаеон, опитвайки се да намери фигурата на Траун сред произведенията на изкуството и меката светлина.

— Влезте, капитане — отвърна студено Траун. Над командното кресло, точно над белеещата се в тъмнината адмиралска униформа, се появиха две блестящи червени точици. — Имате ли някакви новини?

— Да, сър — Пелаеон пристъпи до кръглото командно табло и подаде чипа с информацията. — Една от сондите ни е засякла Скайуокър и спътниците му в покрайнините на Атега.

— И спътниците му — замислено повтори Траун. Взе информационния чип, пъхна го в компютъра и мълчаливо прегледа съдържанието му. — Интересно — промърмори. — Наистина интересно. Какъв е този трети кораб, който отива да се скачи с централния отсек на „Хилядолетен сокол“?

— Засега сме го идентифицирали като „Дамата на късмета“ — отговори Пелаеон. — Личният краб на управителя Ландо Калризиан. Една от другите сонди е засякла съобщение, че Калризиан напуска Нклон и отива на покупки.

— Знаем ли, че Калризиан наистина се е качил на борда на кораба на Нклон?

— Ъъъ… не, сър, не със сигурност. Но може да се опитаме да получим тези сведения.

— Няма нужда — махна Траун. — Враговете ни са далеч над тези детински номера — посочи към екрана, на който се виждаше как „Дамата на късмета“ се скачва с „Хилядолетен сокол“. — Вижте, капитане, тяхната стратегия. Капитан Соло, съпругата му и може би уукито Чубака се качват на „Сокол“ още на Нклон, а Калризиан взема своя кораб. Излитат до покрайнините на системата Атега и там се прехвърлят.

Пелаеон сви вежди:

— Но ние…

— Шшт! — рязко го прекъсна Траун и вдигна пръст с прикован в екрана поглед. Пелаеон също се взря, но там не се случваше нищо особено. След няколко минути двата кораба се разделиха, внимателно отдалечавайки се един от друг. — Великолепно — каза адмиралът и застопори картината на екрана. — Четири минути и петдесет и три секунди. Доста са бързали, разбира се, да не забравяме, че скачването на два кораба ги прави твърде уязвими. Което означава… — сбърчи замислено чело, но след това взорът му се проясни и той със задоволство продължи: — Че трима души са минали от кораб на кораб.