Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
Изявлението на Темеу предизвика изненада и смайване сред всички. Либийците получаваха информация за Египет чрез търговци, прекупвачи и затворници. Понякога успяваха да подкупят някой дребен предател, нископоставен служител, но да имаш шпионин във висшето управление, сред министрите на Египет, за подобно нещо досега никой не беше чувал! Наратуша, седнал с кръстосани крака, си вееше енергично с ветрилото и същевременно внимателно изучаваше лицата им. Ако имаше предател или враг сред тях, сега щеше да покаже истинското си лице от страх, че египетският шпионин може да го е издал. Но Наратуша не установи никаква вина, никакви притеснения, а само изненада от неговото изявление.
— Кой е този шпионин? — засече го Сивобрадия.
— Жрец в Храма на Птах — отвърна Наратуша, — който седи в краката на фараона, царствената кучка, и слуша тайните, които се леят от нейната хубава устица. Темеу — посочи го — ще потвърди това, което ви казвам — той вдигна двете си ръце. — Не мога да ви кажа името му! Просто трябва да ми повярвате. Темеу?
— Според нашия шпионин виното е било изследвано — Темеу подхвана нишката, — утайките са били дадени на едно куче. То не е пострадало.
— Тогава откъде е дошла отровата? — запита един от вождовете. — Дали не е от царствената кучка? Дали тя не е тази, която е искала да провали мирния договор? Знае ли тя нещо за плановете ни?
— Не! — саркастично каза Наратуша. — Не! — силно се изсмя той. — Тя екзекутира тези пустинни жители — е, те биха могли да й кажат! Може би знаеха нещо, може би не. Но ако царствената кучка действително бе разбрала за нашите планове, щеше да пощади живота им и да ги разпита.
— Значи тайната ни все още е запазена?
— Разбира се! — натъртено и самонадеяно отговори Наратуша. — Мислите ли, че ще ви докарам тук, за да се правим на фараонски кучета, да целуваме боядисаните й крака и да се преструваме на смирени молители? Ние — той направи успокояващ жест с ръка — трябва да убедим царствената кучка, че искаме мир, докато тайно се готвим за война. Преди да дойдем тук, ви казах какво ще се случи, и всичко, което ви казах, излезе истина. Търговецът Ипуе ни прати вест, че ще видим могъществото на Египет да се разклаща и ето, точно това виждаме. Отравянията на трима от техните главни писари на храмовите стъпала, пред целия народ на Тива — наистина ли мислите, че Хатусу би искала това? Сигурно е бясна!
— Сега Ипуе е мъртъв — каза Сивобрадия. — Дали пък това не е работа на фараона, акт на отмъщение, а?
— Не знам. Не съм мислил върху това — отговори без заобикалки Наратуша. — Той умря в същия ден, в който бяха отровени и тримата писари. Не, съмнявам се. Всичко, което бих могъл да кажа, е, че това, което Ипуе обеща, се случва.
— Тогава, ако Ипуе не е убит от фараона, дали не си ти този, който му е затворил устата? — запита Сивобрадия.
— Търговците, които продават едного, винаги могат да продадат и другиго — безцеремонно отвърна Наратуша.
Това е най-добрият начин, помисли си той, нека сподвижниците му да останат в неведение за неговите криволичения, за неговата непочтеност. В крайна сметка именно тази непочтеност, заедно с меча в ръката му, бяха нещата, които му извоюваха първенството в този съвет.
— Царствената кучка — заяви един от вождовете, — може да е организирала отравянето.
— Защо?
— За да ни задържи тук, да разкрие какво в действителност се случва в западната пустиня.
Наратуша кимна. Не можеше да отрече това; самият той се чудеше дали не е така. Дали Хатусу не беше планирала убийствата, за да ги задържи — и него, и останалите вождове тук, далече от съплеменниците им, далече от съзаклятието им? Беше напълно наясно за опасността, пред която са изправени. Не можеха да си заминат — ако го направеха без изричното разрешение на Хатусу, подозренията за отравянето щяха да паднат върху тях. Мирният договор действително щеше да се провали и тогава какво щеше да се случи? Египетските кавалерийски ескадрони със своите многобройни колесници щяха да нахлуят дълбоко навътре в пустинните земи. Но макар че ги бяха задържали в Тива, откъде фараонът и приближените й можеха да научат как се развиваха нещата в собствената им страна — планът на Наратуша да срази великата мощ на Египет?
— Не можем да напуснем без разрешението на царската кучка — бавно произнесе Наратуша. — Тя си има хора, които си врат носа навсякъде, за да й докладват всяка подробност. Съдията Амеротке разследва случая с тези отравяния. Убеден съм, че кучката е много объркана. Може наистина да не е искала договора. Нейният любовник зидар Сененмут е на същия акъл, както и генералите й, но те не можеха да не отстъпят пред нашите условия за мир: сигурност и процъфтяване за техните търговци, войници и изобщо за всички техни жители — Наратуша замълча за малко, дъвчейки устни. — Нашият шпионин — продължи той — ни информира и за това, че царската кучка е убедена, че отравянето е работа на Рекхет.