Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Шестима, сър. Трима убити, още двама, които вероятно няма да доживеят до заранта, и един, който може да прескочи трапа, ако му намерим бързо знахар. Още неколцина ранени, но нищо сериозно.
— Проклятие — промърмори Уилям. Оставаха им осемнайсет войници, при това част от тях ранени.
— Ами наемниците? — попита той.
— Сурови хора, сър. Не пожелаха да молят за милост. Биха се до смърт. Не съм виждал друг път наемници да се държат така. Обикновено си подвиват опашката, когато видят дебелия край!
— Колко от тях оцеляха?
— Двама — отвърна Хартаг. — Единият има дълбока рана на крака и скоро ще издъхне от загуба на кръв. — Уилям кимна. Това сигурно бе първият, когото бе посякъл. Хартаг продължи: — Другия го повалихте вие с удар по главата. Надявам се да дойде на себе си.
Наемникът дойде в съзнание след около пет минути и Уилям се наведе над него.
— Кой си ти? От хората на Мечището ли си?
— Вече не. Казвам се Шейн Макинзеи. Аз съм от… — той се огледа и преглътна, — бях от Сивите нокти. Наскоро с нас се свързаха агенти на Мечището — поканиха ни да се присъединим към него. Срещнахме се и той ни каза какво трябва да правим.
— Защо се бихте до смърт? — попита Хартаг.
— Заповеди. — Мъжът потърка цицината на главата си. — Нашият капитан… — Той махна към купчината трупове. — Някой му каза, че Мечището владеел някаква магична сила. Преследвал всеки, който му измени, и му изяждал душата. — Той стисна очи за миг. — Ей, и друг път са ме удряли по главата, но никога толкова силно. — Поклати глава. — Както и да е, капитанът каза, че е сто пъти по-добре да се озовеш в Залата на Лимс-Крагма, отколкото душата ти да бъде пленена и да гори във вечни мъки.
— Защо лагерувахте тук?
— Трябваше да убием всеки, който се опитва да го проследи. Това беше първата задача, която ни постави. Изглежда, е била и последната.
— Къде е сега Мечището?
— Нямам представа. От нас се искаше да останем на лагер тук и да пресрещнем всеки, който се опита да тръгне след него. После трябваше да се срещнем при прохода Двата зъба.
— Лъжеш! — извика Хартаг.
— Може би, но защо ще го правя, след като и без това ще ме убиете?
— Ще ти пощадим живота, ако ни помогнеш да издирим Мечището — обеща Уилям.
Шейн изгледа младия лейтенант надменно.
— Момче, аз съм наемник по-дълго, отколкото ти стискаш този меч. Не се боя от нищо, но пък виждам, че ръката ти би трепнала, ако трябва да ме убиеш хладнокръвно.
Уилям посочи купчината избити наемници.
— Погледни онези трупове и си помисли още веднъж дали ме е страх да ти видя сметката. Но ако бъдеш честен с нас, ще си запазиш кожата. Нали преди това не си работил за Мечището?
— Какво значение има това?
— Ами, няма да споделиш неговото наказание. Кажи ни каквото знаеш и хората ми ще те отведат в Крондор. Оттам можеш да се качиш на кораб закъдето пожелаеш. Лично аз те съветвам да се прибереш у дома.
Наемникът се почеса по главата.
— Какво пък, и без това останах само аз. Добре, съгласен съм. Задачата ни не беше да избием всеки, който се опитва да проследи Мечището. От нас се искаше да се оставим да бъдем нападнати — май прекалено добре се справихме с тази част, — а после да побегнем като гонени от дяволи. Мечището ви е направил засада при Двата зъба. Трябваше да ви отведем при него. Но ако побързате, можете да го изпреварите и да стигнете първи дотам.
— Направи мъдър избор. Благодаря ти. — Уилям повика един от войниците. — Двамата с Блейк ще отведете господин Макинзеи в Крондор.
— Слушам, сър! — козирува войникът.
— Уил, смяташ ли, че казва истината? — попита тихо сержант Хартаг.
— Няма причини да лъже, а и очевидно иска да е колкото се може по-далеч от Мечището. — Лицето на Уилям просветна. — Този път ни падна. Нареди на хората да се приготвят за марш. Ако трябва, ще препускаме цяла нощ, за да стигнем преди него до Двата зъба.
— Слушам, сър! — изпъна се Хартаг и се втурна да изпълнява заповедта.
Глава 10
Таласъми
Джеймс се пробуди.
Нещо не беше наред. Той скочи и изрита леглото на Кендарик. Заместникът се надигна и се огледа сънено:
— Какво има?
— Мирише на дим.
Джеймс изтича при съседната стая, където спяха Яжара и монахът, и задумка по вратата. Коридорът вече се изпълваше със синкав дим, а възкиселият мирис на горящо дърво дразнеше мъчително очите.
— Ставайте! — изкрещя той. — Ханът гори!
Сънени посетители надникваха през вратите, за да видят какво се е случило. Джеймс повтори предупреждението си, после се върна за раницата и оръжието си. Яжара и Солон се появиха след секунди и го последваха надолу по стълбите.