Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
В гостната стана ясно, че огънят е запречил входната врата — предната част на странноприемницата бе обхваната от пламъци.
— Към кухнята! — извика Джеймс. Когато влязоха в коридорчето, което водеше към кухнята, се сблъскаха с Ройос и дъщеря му, понесли ведра с вода.
— Запазете спокойствие! — извика им съдържателят. Джеймс го сграбчи за ризата.
— Не се опитвай — няма начин да успееш! Спасявай се, докато можеш!
Мъжът се поколеба, после кимна, захвърли ведрата и махна на дъщеря си да се измъква през задната врата след посетителите.
Писъци отвън подсказаха на Джеймс, че огънят не е единственото премеждие, което ги очаква.
Двамата със Солон извадиха оръжията си. Щом излязоха през задната врата, видяха, че банда таласъми се опитва да развърже спънатите в откритата конюшня коне.
Бяха поне десетина — по-ниски от хората и с по-тесни рамене, със скосени чела, надвиснали вежди и рунтава черна козина. Уловили отблясъците на пламъците, черните ириси на жълтеникавите им очи пламтяха като въгленчета. Джеймс и друг път си бе имал работа с таласъми и веднага прецени, че става въпрос за добре обучен и опитен отряд. Трима от воините носеха племенни украси от пера и кости на главите, които сочеха, че са вождове или жреци. Всички бяха въоръжени с боздугани и саби. Джеймс можеше само да благодари на боговете, че сред тях няма стрелци с лък.
Заедно с него, Солон и Яжара въоръжените сред гостите на странноприемницата наброяваха единадесет души. Той извика на Ройос:
— Кажи на момичето и останалите да се скрият отзад!
Таласъмите се хвърлиха в атака и Яжара запрати една огнена топка право в центъра на групата. Две-три от чудовищата бяха обгърнати от пламъци, още няколко бяха сериозно обгорени.
Останалите шест се понесоха напред със смразяващи кръвта вопли, като размахваха яростно оръжия. С крайчеца на окото си Джеймс забеляза, че Солон е измъкнал тежкия си боен чук и още с първия удар смаза черепа на един от нападателите.
Оставаха още петима.
Появи се и Кендарик, стиснал несръчно сабята, и едва сега Джеймс си даде сметка, че заместникът дори не умее да се защитава. Джеймс скочи встрани и събори един от таласъмите, който се опитваше да го заобиколи, после се завъртя в другата посока и посече през кръста чудовището, което застрашаваше да промуши Кендарик.
Ужасеният заместник го гледаше с облещени очи.
— Върни се отзад при Ройос! — кресна му Джеймс.
Кендарик стоеше като парализиран, така че се наложи да го бутне с рамо в посоката, в която трябваше да тръгне. В последния момент Джеймс долови някакво раздвижване във въздуха и едва успя да се наведе, за да избегне насоченото към главата му острие. Ако се беше забавил само секунда, щеше да е с една глава по-нисък.
Извърна се и видя, че го е нападнал един от обгорените таласъми. Цялата дясна страна на чудовището димеше, окото му беше подпухнало и затворено и Джеймс незабавно се премести от тази страна, за да попадне в сляпата зона на противника си.
Яжара произнесе ново заклинание и изстреля лъч яркочервена светлина, която попадна право в лицето на таласъма, атакуващ Кендарик. Съществото изпищя, изпусна сабята и притисна очите си с лапи. Останалите таласъми се разколебаха.
Кендарик се възползва от моментното затишие и избяга отзад. Мястото му заеха брат Солон и един от посетителите, които веднага се нахвърлиха върху заслепения таласъм. Чудовището едва успя да избегне удара на страховития чук, докато другият мъж се опитваше да го промуши. Възползвайки се от това, че атаките на двамата не бяха съгласувани, таласъмът се отдръпна и побягна.
Изведнъж всички останали таласъми се втурнаха да си спасяват живота. Джеймс последва неохотно един от тях, но бързо се отказа от преследването, спря и се обърна, за да провери какви са щетите от нападението.
Странноприемницата бе обгърната от пламъци и Ройос я гледаше отчаяно, прегърнал дъщеря си. До него стоеше конярчето и гледаше пламъците с широко отворени очи.
Половин дузина таласъми се търкаляха мъртви по земята.
Джеймс поклати учудено глава.
— Какво ли е докарало таласъмите толкова близо до брега?
Брат Солон застана до него.
— Таласъмите са прословути с глупостта си, но едва ли биха се опитали да крадат коне, ако нямаха лагер наблизо.
Дъщерята на Ройос се приближи към тях.
— Вчера оттук мина жената на фермера Тут. Беше тръгнала да търси войници, които да спасят малкото й момиченце.
— Мария! — скастри я Ройос. — Кой ти позволи да дрънкаш врели-некипели?
— Татко — обърна се момичето към него. — Нима мислиш, че можеш да ме защитиш от всички неволи на този свят? Погледни какво стана. Странноприемницата изгоря напълно. Успя ли да я спасиш?