Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Няма нужда да се качим на комина и да викаме оттам. Може да се вдигне патърдия.
— Нел, това са нашите пари. Ако банковата система не може да си позволи да ни разреши да теглим собствените си пари и да си ги пъхнем под дюшеците, значи в банковата система има нещо гнило.
— Тц-тц-тц… Ти да не си станал анархист? Е, давайте да се хващаме на работа. Първите на опашката винаги докопват най-големия пай.
Брайън го взе толкова насериозно, че замина чак за Охайо, колкото и да беше скъпо пътуването, без някой клиент да ти плаща пътните. Там разговаря със съдията Спърлинг и с родителите си. Подробности не знам… но нито Фондацията, нито родителите на Брайън бяха засегнати от Треската през 1907 г. По-късно всички видяхме как съкровищницата на Съединените щати беше спасена чрез интервенция от страна на Дж. П. Морган… за което после го оплюха.
Междувременно авоарите на „Брайън Смит асоушиейтс“ не ги закопахме в задния двор… но ги заключихме в градината и си взехме пушки.
Докато Брайън беше в Охайо, ние с Нелсън опитахме един проект: статии за различни списания като „Минен журнал“, „Модерно минно дело“ и „Злато и сребро“. „Брайън Смит асоушиейтс“ пускаше малки реклами във всеки брой на тези издания. Нелсън беше изтъкнал на Брайън, че можем да си правим страхотна безплатна реклама, ако Брайън пише статии за същите списания — всяко от тях съдържаше горе-долу еднакъв брой страници със статии и с реклами. И вместо мъничка, седем и половина сантиметрова рекламка в едната колонка — не, не „вместо“, а „в добавка към“ рекламите Брайън може да пише статии.
— Господ знае, че онова, което печатат, е блудкаво като вода от канавката; сигурно не е трудно да се пише — каза Нелсън.
Та Брайън опита и резултатът беше блудкав като вода от канавката. Нелсън рече:
— Брайън, старче, ти си моят почитаем старши партньор — имаш ли нещо против да се пробвам?
— Моля, заповядай. Аз и без това не искам.
— Имам предимството, че нищо не разбирам от минно дело. От тебе фактите — и толкова; аз ще ги забъркам и ще им туря малко подправки.
Нелсън пренаписа трезвите, пълни с факти статии на Брайън за това какво би могъл да постигне един консултантски оглед на мина, в крайно непочтителен стил… а аз нарисувах и карикатури като илюстрация. Аз — художник? Не. Но бях последвала съвета на професор Хъксли („Либерално образование“) сериозно и се бях научила да рисувам. Художник не бях, но бях доста кадърен чертожник и свих разни детайли и трикове от господин Най и други професионалисти без всякакви угризения — просто не осъзнавах, че крада.
При първия си опит Нелсън смени и заглавието на пренаписаната статия на Брайън — „Как да спестим пари като гледаме работата си през пръсти“ и описа какви ли не гадни нещастни случаи в мините, които аз илюстрирах.
„Минен журнал“ не само я прие, ами дори и си платиха — пет долара — което никой от нас не беше очаквал.
По-нататък Нелсън го превърна в сделка — статии на Брайън, всъщност писани от Нелсън, се появяваха във всеки брой, както и реклама на „Брайън Смит асоушиейтс“ на четвърт страница.
По-късно статия близнак на същата статия се появи в „Провинциален джентълмен“, в която се описваше как да си строшиш врата, как да изгубиш крак или да си утрепеш зетя, когото за нищо не го бива, във ферма. Но „Къртис пъблишинг къмпани“ изобщо не се пазари. Платиха за статията; „Брайън Смит асоушиейтс“ си плати за рекламата.
През януари 1910 г. се появи голяма комета и не след дълго се възцари над цялото западно вечерно небе. Много хора я бъркаха с Халеевата комета, която се очакваше същата година. Но не беше Халеевата — тя дойде по-късно.
През март 1910 г. Бети Лу и Нелсън си свиха собствено гнездо, заедно с двете си бебета, а Случайни числа изживя много тежък период, докато реши къде да живее — в Единствената и незаменима къща или с робинята си Бети Лу. Известно време щъкаше между двете къщи, като се мяташе срещу всеки автомобил, пътуващ в двете посоки.
През април 1910 г. истинската Халеева комета започна да се вижда на нощното небе. Още месец тя царуваше в небето — главата й беше ярка като Венера, а опашката й — дълга колкото Голямата мечка. После се приближи твърде много до Слънцето и вече не се виждаше. Когато през май се появи отново в утринното небе, беше още по-великолепна.
Но аз не й се радвах. Господин Клеменс ми беше казал, че е дошъл с Халеевата комета и ще си отиде с нея… и си отиде — на 21 април.
Когато научих — „Стар“ писа за това, се затворих в нашата стая и плаках.