Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Егвийн може да влиза в Тел-айеран-риод просто като заспи, Майко. Самата аз съм била там и съм я виждала, но аз трябва да използвам тер-ангреал. Не можах да се сдобия с някой от онези, които трябваше да ми доставят бунтовничките. Все едно, тя говори със Сюан Санче, в сънищата й, както се твърди, макар да съм по-склонна да вярвам, че е било в Света на сънищата. Явно е казала, че е пленничка, но не е разкрила къде я държат и е забранила всякакви опити за освобождаване. Може ли да си налея чай сама?
Елайда беше толкова слисана, че не можа да проговори. Само махна на Беонин към масичката, а Сивата отново приклекна учтиво, преди да пристъпи и предпазливо да докосне сребърната кана с опакото на дланта си. Момичето можеше да влиза в Тел-айеран-риод? И съществуваше тер-ангреал, който позволява същото? Светът на сънищата беше почти легенда. А и според онези тревожни късчета сведения, които Аджите благоволяваха да споделят с нея, момичето също тъй бе преоткрило сплита за Пътуването, и също тъй се бе домогнало до още много открития. Тъкмо те се бяха оказали решаващият фактор да я съхрани за Кулата… но на всичко отгоре и това?
— Щом Егвийн може да прави това, Майко, може би наистина е Съновничка — каза Тарна. — Предупреждението, което даде на Силви-ана…
— Е безполезно, Тарна. Сеанчанците все още са нагазили дълбоко в Алтара и едва стигат до Иллиан. — Аджите поне бяха склонни да предават всичко, което научаваха за сеанчанците. Или по-скоро тя се надяваше, че й предават всичко. — Освен ако и те не се научат да Пътуват, можеш ли да измислиш някоя предпазна мярка, която да предприема извън онова, което вече е направено? — Не можеше, разбира се. Момичето бе забранило да го освобождават. На пръв поглед това беше добре, ала показваше, че все още се смята за Амирлин. Е, Силвиана много скоро щеше да избие тази глупост от главата й, ако Сестрите в класовете й не успееха. — Може ли да й се дава достатъчно от онази отвара, за да няма достъп до Тел-айеран-риод?
Тарна отвърна с лека гримаса — никоя Сестра не обичаше ужасната напитка, дори кафявите, които се бяха насилили да я опитат — и поклати глава.
— Можем да я принудим да спи нощем, но на следващия ден ще е безполезна за каквото и да било, а кой може да каже, че това ще въздейства на тази й дарба?
— Може ли да ви налея, Майко? — рече Беонин, закрепила между пръстите си тънката чаена чашка. — Тарна? Най-важната вест, която нося…
— Никакъв чай не ща — отвърна рязко Елайда. — Донесе ли нещо, което да ти спаси кожата от нещастния ти провал? Знаеш ли сплита за Пътуването или за онова Плъзгане, или… — Толкова много бяха. Навярно бяха всички изгубени Таланти и умения, но повечето явно все още не бяха получили име.
Сивата я погледна над ръба на чашата си, със съвършено спокойно лице.
— Да. Не мога да правя куендияр, но мога да накарам новите сплитове на Цяра да действат по-добре от повечето Сестри и ги зная всички. — В гласа й се прокрадна нотка на възбуда. — Най-великолепният е Пътуването. — Без да поиска разрешение, прегърна Извора и запреде Дух. Срещу една от стените се появи сребриста вертикална резка и се ушири в гледка със заснежени дъбове. В стаята лъхна студен вятър и пламъците в камината заиграха. — Това се нарича Портал. Може да се използва само за да стигнеш до място, което ти е добре познато, но като направиш Портал дотам, го научаваш, а за да стигнеш до място, което не познаваш, използваш Плъзгане. — Сплитът се промени и отворът се сви в същата сребриста резка, преди отново да се разшири. Дъбовете се смениха с катранен мрак и сиво боядисана бар-жа сред него, с високи перила, зареяна в нищото, срещу отвора.
— Пусни сплита — рече Елайда. Имаше чувството, че ако пристъпи към тази баржа, мракът ще се разпростре докъдето й стига погледът във всички посоки. Че завинаги ще, потъне в него. Прилоша й. Отворът — Порталът — изчезна. Споменът обаче остана.
Тя седна отново зад масата и отвори най-голямата лъскава кутия, украсена с червени рози и златни спирали. От най-горното чекмедженце извади малка костена фигурка, лястовичка с раздвоена опашка, пожълтяла с годините, и я погали с палец по извитите крилца.
— Няма да учиш никоя на тези неща без мое разрешение.
— Но… защо, Майко?
— Някои от Аджите се противопоставят на Майката почти толкова твърдо, колкото Сестрите отвъд реката — намеси се Тарна.
Елайда изгледа Пазителката намръщено, но тя го прие съвсем хладнокръвно.
— Аз ще реша коя е… достатъчно благонадеждна… за да се учи, Беонин. Искам да ми го обещаеш. Не, искам да ми се закълнеш.