Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
— Страшно е красиво! — казва Силвия.
Живият образ на Диуиз й се усмихва отгоре.
— Благодаря — казва той, — радвам се, че ви харесва. — Интонацията му е напълно естествена, съвсем спокойна. Разбирам, че макар това да е автентичният образ на Диуиз, в същото време е и чисто нова личност, която непрекъснато се е подновявала, и аз ще трябва да я опознавам наново, от самото начало.
Изкачваме се на верандата. Между дъските й има пролука — тя е скована като решетка. Виждам земята през тях. С тон и усмивка, означаващи: „е, не знам точно как се прави това“, Диуиз ни запознава с всички, но думите влизат през едното ми ухо и излизат от другото. Никога не мога да запомня имена. На гости са му един преподавател по изкуство от колежа — с очила в рогови рамки — и жена му, която се усмихва стеснително. Трябва да са нови.
Разговаряме известно време, главно Диуиз им обяснява кой съм и тогава оттам, дето верандата изчезва зад ъгъла, се появява Джени Диуиз с поднос бирени кутии. Тя също е художничка и, както изведнъж разбирам, бързо се ориентира. Казва:
— Едни съседи току-що дойдоха с цял куп пъстърва за вечеря. Така се радвам.
Мъча се да измисля нещо подходящо в отговор, но само кимам.
Сядаме, аз откъм слънчевата страна, откъдето трудно се различават подробности в насрещната сенчеста страна на верандата.
Диуиз ме гледа, като че се готви да спомене външността ми, която без съмнение се различава доста от оная, която помни, но нещо го отклонява и вместо това се обръща към Джон и го пита за пътуването.
Джон обяснява, че е било просто чудесно, нещо, от което той и Силвия са имали нужда от години.
Силвия го подкрепя.
— На човек му стига само да е на открито, сред целия този простор — казва тя.
— Има достатъчно простор в Монтана — отвръща Диуиз, малко замислено. Той, Джон и преподавателят по изкуство започват опознавателен разговор за различията между Монтана и Минесота.
Конят мирно пасе под нас, а точно зад него кипи водата в поточето. Разговорът се е прехвърлил към земята на Диуиз тук, в каньона, от колко време живее Диуиз на това място и какво представлява преподаването на изящни изкуства в колежа. Джон притежава истинска дарба да води подобни безгрижни разговори, каквато аз никога не съм имал, затова само слушам.
След известно време слънчевата топлина става толкова силна, че свалям пуловера и разкопчавам ризата си. Също така, за да престана да присвивам очи, изваждам едни слънчеви очила и си ги слагам. Сега е по-добре, но сянката така се насища, че едва виждам лицата и имам чувството, че съм зрително откъснат от всичко друго освен от слънцето и от осветените от него стени на каньона. Мисля си за разтоварването, но решавам да не го споменавам. Те знаят, че оставаме тук, но интуитивно оставят нещата да си вървят по реда. Първо отпочиваме, после разговаряме. Закъде да бързаме? От бирата и слънцето в главата ми сякаш започва да ври желе. Много приятно.
Нямам представа след колко време дочувам подмятането на Джон за „филмовата звезда тук“ и разбирам, че говори за мен и слънчевите ми очила. Поглеждам над тях към сянката и разбирам, че Диуиз, Джон и преподавателят по изкуства ми се присмиват. Сигурно искат да се включа в разговора, може би да разкажа нещо за трудностите при пътуването.
— Искат да знаят какво става, ако се повреди машината — казва Джон.
Разказвам цялата история за оня път, когато Крис и аз попаднахме в дъждовна буря и двигателят отказа, която е хубава история, но докато я разправях, разбрах, че е малко неподходяща като отговор на въпроса му. Последната реплика за свършилия бензин предизвика очакваното охкане.
— А аз на всичко отгоре му казах да провери — обажда се Крис.
И Диуиз, и Джени говорят за ръста на Крис. Той се смущава и се изчервява леко. Питат го за майка му и брат му и двамата отговаряме на тия въпроси колкото можем по-добре.
Топлината от слънцето най-накрая ми идва много и аз премествам стола си в сянката. Желиращото усещане ме напуска във внезапния хлад и след няколко минути трябва да се закопчея. Джени забелязва това и казва:
— Скрие ли се слънцето зад онова било — става много студено.
Разстоянието от слънцето до билото е малко. Бих казал, че макар да е едва средата на следобеда, остава по-малко от половин час слънце. Джон разпитва за планините през зимата и разговаря с Диуиз и преподавателя по изкуства за разходки със снегоходки15 през планината. Бих могъл да си седя така цял живот.
Силвия, Джени и жената на преподавателя по изкуства разговарят за къщата и след малко Джени ги кани вътре.
15
Подобни на ракети за тенис приспособления, прикрепени към обувките, за да не се затъва в снега. — Б. пр.