Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
На рамото й падна дъждовна капка.
— Милорд, сър! — Слаб, прегърбен мъж в мушама се появи откъм тежката, осеяна с резки врата на централната кула и се спусна през обраслия с високи, гъсти треви двор. — Не ви очаквахме. — Тонът му бе почти обвинителен.
— Знам, Томас. Бъди така добър и отвори вратата — каза Дом. Старият шотландец внезапно се изгуби от погледа на Ан.
Дом я хвана за ръка и я поведе покрай яката, макар и полуразрушена на места стена на мостовата кула. Стигнаха до една здрава дървена врата и в същия миг тя рязко се отвори.
— Малка модернизация в името на удобството — обясни Дом с развеселен глас. — Пък и Томас бездруго не може да вдигне решетката сам.
Ан пристъпи през прага и се озова в двора. Тя присви очи и се огледа. В това време Дом отиде да помогне на Томас да вдигнат решетката, за да може каретата с багажа да влезе в замъка.
Вътрешните постройки, забеляза Ан, макар също направени от камък, бяха доста по-нови от самия замък. С известно облекчение тя видя, че един от прозорците на приземния етаж на кулата е осветен и че от един от комините излиза дим. До слуха й достигна приглушено мучене на крава, придружено от звън на хлопатар. Над главата й прелетя врана. Някъде под нея се чуваше грохотът на морето.
Нечия ръка я докосна по рамото и я стресна.
— Ще завали — каза Дом. Гледаше я изпитателно. — Ела.
Ан се остави да я хване под ръка и да я поведе към замъка. Каретата с багажа трополеше след тях. Внезапно обаче Дом се отклони от пътеката и свърна към южната стена. От гърдите на Ан се отрони удивено възклицание.
Точно под краката им ревеше тъмното, черно море. Вълните му яростно се разбиваха в основата на скалата и застилаха камъните с пелени от бяла пяна.
Тя си пое дълбоко дъх, вкопчила несъзнателно пръсти в ръката на Дом. Дивото великолепие на пейзажа бе омагьосало сетивата й. Замъкът Тавалон беше кацнал на самия ръб на стръмната скала. Истинско чудо е, помисли си Ан, че се крепи, без да падне в бурното море. Острите, зъбчати червени скали под степите му се сурваха право надолу, в тъмната паст на побеснялото, разлепено море.
Нова капка дъжд падна върху ръката й.
Ан обаче не можеше да помръдне от мястото си, пленена от гледката. От червения замък зад себе си, от черното море под краката си, от потъмнялото небе над главата си. И от красивия, златист мъж, който стоеше до нея.
Изведнъж тя усети погледа му върху лицето си и вдигна очи. В зениците му имаше ням въпрос.
Напрежение скова тялото й. Знаеше, че въпросът не е свързан с идващата нощ, но самата тя мислеше тъкмо за нея. Въпреки че бе решила да не го прави.
Внезапно осъзнала, че той държи ръката й, Ан облиза смутено устни и си пое дълбоко дъх.
— Какво диво и величествено място.
— Да — съгласи се Дом.
— Често ли идваш тук? — попита тя. Сега си даваше сметка, че в характера му има доста черти, които той очевидно предпочиташе да не разкрива. Това бе самотно място — величествено, но самотно. Също като своя господар.
— Не бих казал — отвърна Дом. — Тавалон е много неудобно разположен, а и както сама виждаш, доста порутен. Освен това не съм чак такъв почитател на лова. Въпреки всичко, аз изпитвам необяснима привързаност към това място. — Погледът му срещна нейния. — Тук няма начин да избягаш от мислите си. Просто няма.
— Да. — Ан вдигна очи към небето, което съвсем скоро щеше да стане черно и непроницаемо като морето. Никой, бил той мъж или жена, не можеше да избяга от себе си на място като това. Пулсът й се ускори. — Иде дъжд.
— Ако не и буря — каза Дом и в потвърждение на думите му точно над главите им тресна оглушителен гръм. Ан подскочи.
Дом обгърна раменете й с ръка. В същия миг небето сякаш се разтвори и заваля проливен дъжд. Ярка светкавица проряза мрака, последвана от нов силен гръм.
— Бързо — извика Дом и хукна заедно с Ан обратно покрай стената на замъка към входната врата на кулата. Тя ги очакваше широко разтворена. Двамата се втурнаха вътре. Дом затръшна вратата след себе си и спусна резето.
Задъхана и замаяна, Ан се огледа наоколо. Бяха се озовали в просторен старинен салон с висок, сводест каменен таван, от който висяха избелели вимпели. Подът бе покрит с персийски килим, който обаче беше окъсан и с почти неразличими цветове. Две старинни рицарски брони стояха като стражи до входната врата, а високо по стените бяха окачени множество средновековни оръжия — мечове, боздугани и арбалети. В огромната тухлена камина, в която можеше да се побере цял кон, гореше силен огън. Ан, която бе вир вода, бързо отиде до него, за да се постопли.