Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Не го поглеждаше, но усещаше присъствието му. Беше се качил след нея и сега тихичко разговаряше с камериера си до един от прозорците, покрити със завеси от червена дамаска. Вериг кимна и излезе от купето. Дом затвори вратата след него и погледна към отсрещната страна на вагона, където седеше Ли.
Ан се смути. Откакто сутринта бяха напуснали Уейвърли Хол, почти не бе проговорила. Снощи беше приела предложението на Дом да замине с него, но бе сторила това в състояние на шок — а може би дори на чиста лудост. Нищо не се бе променило. Един-едничък жест на загриженост и нежност от страна на Дом не можеше да заличи недоверието й към него, породено от четиригодишното му безразличие. Ако повярваше, че вчерашната му тревога е доказателство за някакви по-дълбоки чувства към нея, със сигурност щеше да се изложи на опасност сърцето й отново да бъде разбито. Нещо, което тя нямаше да може да понесе.
— Вериг и Бел ще пътуват във вагона зад нас — тихо каза Дом, като се приближи и сведе поглед към нея. — Ако се нуждаем от нещо, трябва просто да ги повикаме.
Ан най-после се престраши да вдигне очи към него. Можеше поне да не изглежда толкова възхитително, отчаяно си помисли тя, кимайки безмълвно.
Той скръсти ръце. В златистите му очи светеше раздразнение.
— Добре, Ан. Повече от очевидно е, че си дяволски нещастна и недоволна. Искаш ли да ми кажеш причината?
Ан вирна глава.
— Не ми е приятно, че съм принудена да търпя това положение.
— Какво положение? — възкликна той. — Снощи ли се съгласи да дойдеш е мен. Стори ми се, че моето предложение ти допада. Стори ми се, че най-после започваме всичко отначало.
Тя се пое дълбоко дъх. Изпитвайте детинско желание да си запуши ушите, да не слуша повече тези слова, които я ужасяваха.
— Снощи бях шокирана, а може би дори с помрачен разсъдък.
— Разбирам. Но днес отново си станала нормална? — подигравателно каза Дом.
— Да, така е.
Той се засмя горчиво.
— Значи подновяваме враждата, нищо че потегляме на път?
— Нямам намерение да бъда враждебна към теб.
— О, стига. Ти направо изгаряш от желание да се скараш с мен.
— Напротив. — Ан се изправи и застана лице в лице с него. Беше толкова по-едър от нея. — През следващата седмица ще правя всичко, което поискаш от мен. — Лицето й поруменя. — Абсолютно всичко. — Неясни картини изпълниха съзнанието й: тя и Дом, слети в любовна прегръдка; устните му, които я покриват с целувки; ръцете му, които я обсипват с ласки.
Той се намръщи.
— Разбирам.
— Споразумяхме се за една седмица. Само за една седмица. — Усещаше, че лицето й вече е яркочервено. — Една седмица, в която аз ще… ще задоволя… всяко твое желание. — Не можеше да откъсне поглед от очите му, в които гореше ярост. — Но след това ти ще напуснеш Уейвърли Хол, както ми обеща.
Дом се взря в нея със святкащи очи.
— По дяволите! Снощи нямах предвид това проклето предложение и ти го знаеш!
Ан отстъпи крачка назад.
— Не. Приемам първото ти предложение, нищо повече.
— Защо се държиш така? — извика той.
Тя трепна.
— Защото не ти вярвам, не мога да ти вярвам. Не искам да ти вярвам.
Сега погледът му потъмня.
— Е, поне си искрена. Донякъде.
— Нещо, което не може да се каже за теб — каза Ан и тутакси й се прииска да си върне думите назад.
Лицето му придоби страховито изражение.
— О, така ли? Значи аз съм един лъжец, който мисли единствено за собственото си удоволствие и не желае от теб нищо повече, освен да те превърне в робиня на плътските си страсти?
Тя неуверено отстъпи още крачка назад.
— Ти… ти измисли това абсурдно предложение!
— Точно така — тросна се Дом. Погледът му бе пронизващ, мрачен. Заплашителен.
Ан вече съжаляваше за решението си да отиде с него в Шотландия.
— Дом… плашиш ме.
— Тогава навярно за в бъдеще — сряза я той — би трябвало да се държиш малко по-тактично. Защо не отделиш мъничко от добротата и сърдечността, с която се славиш, и за мен?
Тя трепна.
— О, предполагам, че не ги заслужавам. Предполагам, че ще бъда навеки наказан заради една своя злощастна грешка — горчиво каза Дом, обърна й гръб и се отправи към вратата.
Ан го проследи с поглед. Внезапна болка прониза сърцето й. Изведнъж й се прииска всичко между тях да бе различно. Но не се осмеляваше да промени решението си.