Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Какво стана? — попита тревожно той. — Ранена ли е?
— Падна много лошо. Уили отиде за лекар — мрачно обясни Дом.
— Не съм ранена — увери Ан херцога. Но сама не бе напълно убедена в думите си. Реброто наистина я болеше ужасно, главата й щеше да се пръсне, освен това бе изпаднала в шок. Как бе възможно да се случи всичко това? — Нещо не е наред с Блейз — каза тя. — Тревожа се за него.
Дом я прониза с поглед.
— Ще се погрижа да открият коня ти и да го застрелят, не се безпокой.
— Дом! — извика Ан. — Той е добър кон. Никога досега не съм имала проблеми с него!
Той се намръщи.
— По дяволите, Ан, той можеше да те убие!
— Блейз просто има някакво неразположение — каза задъхано Ан. — Да не си посмял да го застреляш.
Изражението му се смекчи.
— Няма. Не бих могъл. Но ти трябва да стоиш по-далеч от този кон. Ясно ли е, Ан?
Ан знаеше, че не е сега моментът да спори с него. Погледна към херцога, който й кимна със сериозно, дори мрачно изражение.
— Да — каза отпаднало тя и се отпусна в ръцете на Дом. Беше напълно изтощена.
— Ти не си добре — извика той и ускори още повече крачка, изкачвайки почти на бегом стъпалата.
Пред входната врата стоеше Кларис с разширени от тревога очи. Изведнъж Ан трепна. Зад Кларис бе застанала Фелисити. Лицето й беше почервеняло, а очите й блестяха.
— Ан! — възкликна тя с необичайно писклив глас.
Блейк пристъпи до нея и я загледа някак особено.
Ан отмести очи от тях. Сърцето й отново бе започнало да бие бясно. Не, сигурно се бе заблудила. Фелисити не можеше да е доволна от това, че братовчедка й за малко не бе умряла. Не можеше да се радва на зловещия инцидент!
— Сър, ще наредя да занесат вода, сапун и спирт за разтривки в стаята на нейно благородие — обади се Бенет, който също бе излязъл. Лицето му имаше пепеляв цвят.
От другата страна на Дом се появиха икономката и Бел.
— Милорд — каза госпожа Райли, — да донеса ли студени компреси и малко чай?
— Да. А също и бренди — нареди Дом и двете жени се спуснаха към кухнята. — Блейк, моля те погрижи се Колинсови да бъдат изпратени.
— Веднага — кимна Блейк и хвана Фелисити за лакътя. — Патрик?
Ан не видя нищо повече, защото Дом вече я качваше по вътрешното стълбище. Каза си, че възбудата и странното поведение на братовчедка й са били само плод на въображението.
— Дом, пусни ме. Мога да вървя.
— Дума да не става.
Тя отново се отказа да спори, усетила, че е безполезно.
Щом влязоха в нейната стая, Дом я положи внимателно на леглото. Сетне съвсем предпазливо започна да сваля жакета й. Докато измъкваше дясната й ръка от ръкава, Ан с мъка се сдържа да не изкрещи от болка. След малко той стори същото и с блузата й. Едва сега Ан си даде сметка, че Дом я съблича.
— Дом, къде е Бел? — е усилие попита тя.
— Предполагам, че ще дойде всеки момент — отвърна той, без да прекъсва заниманието си.
Ан се изчерви, но не каза нищо. Скоро блузата й беше захвърлена настрана. Същата участ сполетя и корсета. Накрая Дом дръпна долната й риза нагоре.
Ан вдигна очи към лицето му, но той явно не обръщаше никакво внимание на голотата й. Дланта му опипваше нежно ребрата й под натъртеното място. Ан трепна.
Погледите им се срещнаха.
— Тук ли боли?
— Да — прошепна тя е пресъхнало гърло.
— Имаш само една тъмна синина. Можеше да бъде по-лошо, много по-лошо.
Изведнъж Дом застина. Погледът му отново срещна нейния. В очите му се отразяваха обзелите го силни, противоположни чувства. Внезапното желание и отчаяният опит да го потисне. Изненадваща нежност и черна ярост. Той се изправи рязко и се отдалечи от леглото. Ан придърпа ризата си надолу. Движението й причини болка, която я накара да изстене тихичко.
Но причината за сълзите в очите й не беше болката. А откровената загриженост на Дом. И неговата неочаквана нежност.
Той се обърна и впери поглед в нея. Тя не отмести очи. В продължение на няколко безкрайни, напрегнати мига никой от двама им не проговори.
— Можеше да умреш — каза накрая Дом. Гласът му трепереше.
— Да.
— Искам обяснение.
Ан го погледна объркано, но той вече излизаше от стаята.
Дом отиде право в конюшнята. Конярите бяха открили Блейз и сега жребецът стоеше здраво завързан с двойно усукано въже в коридора на конюшнята, където бе хладно и тъмно. Виждаше се обаче, че тези предпазни мерки вече са излишни. Животното бе напълно изтощено. Главата му беше клюмнала почти до земята, а хълбоците му, прашни и опръскани с кал, трепереха от умора.