Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Нашата стая е на горния етаж — каза Дом зад гърба й.
Не знаеше дали е ужасена или просто ядосана. Дори да се налагаше да дели едно легло с Дом, бе очаквала поне да разполага е отделна спалня.
— Добре ли сте, мадам? — попита Бел. В гласа й имаше тревога.
Ан се опита да се усмихне, но не можа. Беше застанала неподвижно в средата на господарската спалня — просторна квадратна стая с оскъдно обзавеждане и осветление, и е каменни стени и под. Мебелировката включваше една квадратна дървена маса, два разнебитени стола, гардероб от светло чамово дърво и кръгъл диван, тапициран в избеляло червено кадифе. На пода имаше няколко рогозки, изтъкани от груба, ръчно боядисана в тъмнозелено вълна. Най-внушителната мебел в стаята бе огромната спалня, покрита с тъмносини завивки и възглавници, в чийто долен край бе сгънато плътно вълнено одеяло в червено шотландско каре. В камината гореше огън.
Навън валеше като из ведро. Отнякъде се чуваше хлопането на дървен капак на прозорец, тласкан от вятъра.
— Почти свърших с разопаковането на багажа — каза Бел, след като не получи отговор от господарката си.
Ан погледна към отворения в средата на стаята сандък.
— Благодаря ти — кимна тя и се отпусна уморено на един от столовете. Краката му бяха неравни и той се заклати под тежестта й. Сърцето й туптеше силно, бързо.
Знаеше, че няма избор и че трябва да спи в едно легло с Дом, но въпреки това щеше да настоява да получи отделна стая. Обратният вариант й се струваше твърде интимен. Тя усети, че тялото й е натежало от напрежение. Трябваше да се опита да се отпусне — деляха я цели часове от мига, в който той щеше да поиска от нея да изпълни своята част от безумната им сделка.
— Милейди, вие сте вир вода — сгълча я Бел.
Ан напълно бе забравила, че е мокра. Но сега изведнъж усети колко й е студено и се изправи, треперейки.
— Права си. По-добре да се преоблека, преди да съм настинала.
Внезапно навън отекна оглушителен гръм. Миг след това стаята се озари от ослепително бяла светлина. Мълнията се бе стоварила досами стените на замъка.
Ан и Бел изтръпнаха. Сетне в стаята отново се възцари сумрак, осеян с танцуващи сенки.
— Това е просто една буря, нищо повече — каза Ан, за да прогони обзелото я напрежение.
Бел притисна ръка към сърцето си.
— Винаги ли вали така в тази затънтена земя?
Ан веднага почувства, че момичето е уплашено, въпреки опита му да прозвучи шеговито.
— Не знам. Честно казано, за пръв път идвам толкова на север.
— Това място не ми харесва — мрачно каза Бел. — Ами ако има призраци?
Този път Ан се усмихна.
— О, Бел, няма нищо такова.
— Толкова стар замък не може да не е обитаван от духове — настоя Бел.
Ан продължаваше да се усмихва.
— Сигурна съм, че не е.
Камериерката не изглеждаше убедена. Небето отново се освети от светкавица. Проехтя гръм, който накара и двете жени да потръпнат.
— Дайте да ви извадя чифт сухи дрехи — каза Бел, като коленичи до сандъка, порови из него и измъкна една тъмносиня рокля. Очите и заблестяха. — Какво ще кажете за тази рокля, милейди?
Ан веднага се намръщи. Цветът бе подходящ за траура, който тя продължаваше да съблюдава, но роклята беше твърде официална — ушита от фин сатен и с дълбоко изрязано деколте. Изглеждаше превъзходно въпреки тъмния си цвят. Но Ан никога не я бе обличала, никога не бе имала повод да я облече.
— Защо си я взела? — попита тя. Нямаше никакво намерение да се облича толкова елегантно за вечерята си с Дом.
Бел я изгледа лукаво.
— Негово благородие със сигурност би искал да ви види в не чак толкова строго облекло, милейди… ако не възразявате, че го казвам.
— Възразявам — остро каза Ан. Беше поруменяла. — Няма ли нещо по-удобно в този сандък? — Тя отиде до него и надзърна вътре. — Нещо с ръкави. Нещо, което не разголва половината бюст. — Но в същото време си представяше как би реагират Дом, ако я видеше в тази рокля. Лицето й се изчерви още по-силно.
Бел въздъхна дълбоко и отново се зае да рови из сандъка, мърморейки под носа си колко е хубава нейната господарка и колко упорито се мъчи да скрие хубостта си. Ан понечи да я сгълчи, но в този миг Бел, която все още бе наведена над сандъка, изведнъж се вцепени. Ан смръщи вежди.
— Какво има, Бел?
Камериерката измъкна от сандъка някакъв кожен ремък.
— Милейди, какво е това?
Ан втренчи очи в ремъка. Беше скъсан по средата.
— Не съм го слагала аз — извика Бел. — Как е попаднал във вашия сандък?