Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Тя се поколеба, разкъсвана между мисълта, че бе приела абсурдното му предложение и нежеланието си да играе подобна игра с него. Между дивото желание и дивия страх.
— Ела тук, Ан.
Скръстила ръце като щит пред гърдите си, Ан най-после се реши и се приближи до него. Дом прокара палец по бузата й.
— Недей — промълви едва чуто тя — молба, която всъщност не желаеше да изрича.
— Ш-ш-ш. — Пръстът му се плъзна по шията й. Ан трепереше цяла и дишаше тежко, стиснала здраво бедра. Беше ужасена.
Как бе възможно да я кара да го желае толкова лесно, толкова бързо, с толкова малко?
Дом, изглежда, бе разбрал това.
— Отпусни се, Ан — промълви той.
— Н-не. — Езикът й отново облиза пресъхналите й устни.
Дом я гледаше усмихнат. Пръстът му погали изпъкналата й ключица. Без да съзнава, Ан бе вперила очи в устата му с мисъл за неговите огнени целувки. Сетне Дом плъзна палеца си още по-надолу. Тя настръхна. Знаеше докъде ще стигне и отчаяно копнееше по-скоро да докосне гърдите й. И едновременно с това също толкова отчаяно копнееше да не го прави.
Пръстът му се спусна по голата кожа над ризата й, обходи дантеления ръб и слезе още по-ниско, под заоблената извивка на гръдта й. Ан прехапа устни, за да не извика, обзета от неистово желание да притисне гърди към ръката му. Внезапно палецът му погали настръхналото връхче на зърното й. От гърлото й се изтръгна сподавен стон. Погледите им се преплетоха.
Беше рай. Беше ад.
— Ан… — Челюстта му бе стисната здраво. Златистите му очи горяха. — Отпусни се. И двамата знаем, че го искаш. — Той отново погали зърното й.
Ан поклати глава, неспособна да произнесе и дума. Пръстът му продължаваше да я изтезава.
— Лъжкиня — прошепна Дом.
Тя облиза устни.
— Стига.
— Защо? — Дланта му покри нежно гърдата й. — Сключихме сделка, не помниш ли? — Той наведе глава и докосна зърното й с върха на езика си през тънката риза. Ан изстена.
Дом продължи да я гали е език. Тя затвори очи и сплете отчаяно пръсти. Обливаха я вълни на все по-голяма и по-голяма наслада. Наслада, срещу която не бе способна да се съпротивлява. Изведнъж Дом рязко дръпна ризата й надолу до кръста и жадно засмука зърното й.
— Дом! — извика Ан. Ръцете и се вдигнаха сами и притиснаха главата му към гръдта й.
Той се засмя дрезгаво.
А когато най-после вдигна глава, Ан вече не можеше да се държи на краката си. Ако Дом не я бе прихванал, щеше да се строполи отмаляла на земята.
Тя отвори очи и срещна погледа му. Дишаше тежко, той също. Възбуденият му, твърд член се притискаше към корема й и я изгаряше през фината коприна на кюлотите й. Ан не можеше да помръдне, не можеше да проговори.
— Да — каза с подрезгавял глас Дом. — И аз се чувствам така.
Наклони глава и впи устни в нейните в продължителна, страстна целувка. Сетне я вдигна на ръце и я отнесе до леглото. Преди още гърбът й да докосне матрака, устните му отново на мериха зърното й — влажни, горещи, смучещи, хапещи. Ан заскимтя, застена, закрещя.
Дом се засмя победоносно.
— Докосни ме, Ан — заповяда той, като се наведе над нея.
Онемяла, Ан се взря в премрежените му очи. В главата й имаше една единствена ясна мисъл: беше се съгласила да прави всичко, което той пожелае, и сега разполагаше с прекрасно извинение да го докосва, както толкова отдавна копнееше. Тя плъзна длан по гърдите му и притисна лекичко изпъкналите му мускули.
Дом изпъшка.
Ръката й се спусна по-надолу — първо по ребрата, а после и по стегнатия му, плосък корем. Очите му рязко се отвориха.
— Да — промълви той. Погледът му потъмня. — По-надолу — Ан разбра. Очите й се разшириха. Ръката й застина. — Докосвай ме, сладка моя — нареди Дом. Сетне тонът му се промени. — Моля те, Ан.
Ан престана да разсъждава. Водена сякаш от самия сатана, тя плъзна ръка надолу и още по-надолу — по коравата като камък издутина под меките панталони.
Дом отметна глава назад. Ръката му се стрелна надолу и притисна здраво дланта й към пениса си.
— Господи! — изпъшка той. По слепоочията му беше избила пот. Ан бе омагьосана от вълшебния допир до възбудения му член, от тялото му, извито като дъга над нея. Замаяна от мисълта, че е способна да му причини всичко това.
Останала без дъх, тя протегна другата си ръка и го погали по гърдите. Дом отвори очи и за миг двамата се взряха един в друг.
В следващия миг той вече разкопчаваше припряно панталоните си. Ан не можеше да отмести поглед. Пенисът му бе като масивна скала от изопната плът с грамадна, налята до пръсване глава. Дом изрита панталоните на пода и разтвори бедрата й с колене.