Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Дъждът навън внезапно се усили и зашиба яростно каменните стени на замъка. Ан не можеше да отговори на въпроса на своята камериерка. Просто стоеше и се взираше в разкъсания ремък, а сърцето й препускаше като обезумяло.
Към единия край на ремъка бе прикрепено желязно стреме.
Дом кръстосваше нашир и надлъж големия салон. Кръстосваше го вече от много време, водейки яростен спор със самия себе си. Беше дяволски ядосан. И дяволски разочарован. Защото Ан очевидно все още не се бе отказала да воюва е него.
След злополуката му се бе сторило, че между тях се случва нещо ново, нещо различно. Сякаш връзката, която ги свързваше от години, най-после започваше да става истинска, реална. Предложението му да дойдат в Шотландия нямаше нищо общо с първоначалното, продиктувано предимно от животинския му нагон. Когато го прие, Ан също нямаше предвид онова предложение — или поне така си беше помислил. Но явно бе сгрешил.
Погледът му се спря на тясната, стръмна стълба, водеща към втория етаж на кулата. Ан все още я нямаше, въпреки че се бе качила горе преди повече от час. Дом знаеше, че по този безмълвен начин тя иска за пореден път да му демонстрира нежеланието си да бъде е него.
Той прокара пръсти през гъстата си, изсветляла от слънцето коса. Миналата нощ не бе успял да мигне. Не бе успял да пропъди мислите за Ан от съзнанието си. Не бе успял да сдържи болезнената реакция на тялото си в отговор на тези мисли.
Сега я желаеше не по-малко. Не можеше да се разбере. Имал бе много жени, но нито една от тях не го бе завладявала така. Естествено, нито една от тях не беше дръзка, крехка американка със синкаво-черни коси и огромни сини очи, които толкова често потъмняваха от болка и обида. А Дом прекрасно си спомняше времето, когато същите тези очи бяха пълни със светлина, смях и любов.
Той отново хвърли поглед към стълбата.
И все пак, колкото и силно да желаеше Ан, не това бе основната причина да я помоли да заминат за Шотландия. Дори да бе отказала, пак щеше да я доведе тук, макар и насила.
Защото инцидентът с коня й съвсем не беше случаен. Някой — и то някой, който разбираше от коне и който таеше в сърцето си омраза към Ан, — бе инжектирал на Блейз опасно вещество. Вещество, което превъзбужда конете и често ги прави неконтролируеми. Дом познаваше добре тази практика, въпреки че самият той никога не бе прибягвал до нея. Мнозина безскрупулни собственици и треньори на коне я използваха, за да увеличат скоростта на бягане на животните по време на състезание.
Някой искаше да нарани или да сплаши Ан — някой, който разбираше от коне. Най-вероятният виновник бе Фелисити. Тя беше отраснала сред коне и ги познаваше много добре, нищо че не изпитваше кой знае каква любов към ездата. Кой друг би могъл да бъде? Дом беше обсъдил въпроса с Блейк, който бе останал шокиран от новината, че инцидентът е бил предизвикан целенасочено. После бе изпаднал в ярост. Да, Фелисити трябвало да бъде държана под око и той лично се бил заел с това. Но все пак не смятал, че виновницата е тя.
Ами пожарът в спалнята на Ан? И той ли беше случаен? Или някой бе предизвикал и него?
Каквато и да бе истината, Дом искаше, докато не се намери някакво обяснение, Ан да бъде далеч от Уейвърли Хол, където бяха станали и двата инцидента. Пък и довеждането й в Шотландия съвсем не беше бреме за него. Напротив, можеше да се превърне в истинско удоволствие.
Стига Ан да решеше да забрави миналото и да се остави на чувствената си природа.
Дом се намръщи и отново вдигна очи към стълбата, обхванат от растящо раздразнение. Къде, по дяволите, се бавеше тя? Време беше да сложат край на тази безумна война помежду си.
Той тръгна решително към стълбата и изкачи бързо протритите, излъскани от годините стъпала, прескачайки по две наведнъж. Сетне почука рязко на вратата на спалнята и без да дочака отговор я разтвори широко.
Ан се обърна към него, пребледняла. Беше само по бельо. Корсетът, долните й дрехи и грозната й черна вълнена рокля лежаха на леглото зад нея. Иззад рамото й стреснато надничаше Бел.
— Какво правиш? — възкликна Ан. По бузите й плъзна гъста руменина.
Дом я гледаше като омагьосан. Дантелената й долна риза беше съвсем прозрачна.
— А ти как мислиш? — тихо отвърна той след дълга пауза, като вдигна пронизващия си поглед към лицето й. — Идвам да си получа своето.
Ан отново пребледня и задиша учестено. Зърната на гърдите й бяха станали тъмни и твърди.
Дом се усмихна хладно, без да отмества очи от нея.
— Бел, можеш да си вървиш. Тази нощ мадам няма да се нуждае повече от теб.