Скандал

— Цяла… седмица — повтори Ан. Беше започнала да трепери.

— Очакваш… очакваш, че ще стоим в тази стая цяла седмица?!

Дом не отговори. Погледът му се плъзна по тялото й. Ан затрепери още по-силно, но не от страх. А от гняв и… от желание. Господи, този негов горещ взор просто я разсъбличаше — а това не бе никак трудно, след като тя бездруго вече беше полугола. Всеки път, щом поемеше дъх, копринената риза дращеше стегнатите зърна на гърдите й и ги караше да се втвърдяват още повече. Ан стисна здраво бедра. Мускулите й също се бяха стегнали и пулсираха от напрежение.

— Престани — пресипнало каза тя.

Дом се усмихна разбиращо и се отдели от стената. След миг свали износения си ловджийски жакет и го метна на единия стол. Сетне се зае да разкопчава копчетата на ленената си риза.

Ан се опомни.

— Какво правиш?

Той се усмихна.

— Събличам се.

— Престани! — В гласа й имаше писклива, истерична нотка. Дом измъкна едната си ръка от ризата, разкривайки мускулестото си рамо и част от здравата си, силна гръд.

— Успокой се.

Това бе невъзможно и той със сигурност го знаеше. Под ококорения й поглед Дом свали ризата и остана гол до кръста. Досега не бе забелязвала, че тъмните косъмчета на гърдите му с стесняват в тънка ивица, чийто край се губеше под пояса на кожените му панталони. Ан я проследи с поглед и се вцепени. Нямаше начин да не разбере какво се крие под тези панталони.

— Не мога да се успокоя — яростно извика тя, като му обърна гръб. Напрежението й се смеси със страх. Не от него, а от нея самата, от собственото й тяло. Останала без дъх, Ан обгърна раменете си с ръце и навлажни изсъхналите си устни, мислейки с ужас, че в този момент Дом навярно вече сваля и панталоните си.

— Вече си ме виждала без дрехи — каза той развеселено.

Когато ръката му я докосна по рамото, Ан подскочи като ужилена. Не беше чула кога се е приближил до нея.

— Отпусни се — промълви Дом е гальовния тон, с който успокояваше конете си. — Спокойно, Ан, аз не хапя.

Тялото й се бе вдървило. Дом обхвана е длани раменете й и внезапно зъбите му се впиха нежно в меката част на ухото й.

— Освен ако ти сама не пожелаеш — промърмори той е нисък, прелъстителен глас, като я засмука лекичко.

Обзе я огнено желание. Слабините й пламнаха.

Тя се отскубна от прегръдката му и се обърна с лице към него. Огромна грешка! Въпреки че Дом все още беше по панталони, предницата им бе издута до пръсване. Ан се изчерви и бързо отклони поглед встрани, но само след миг очите й отново се приковаха в него, неспособни да се отместят.

— Ти си играеш е мен! — обвинително извика тя.

— Вярно. — Погледът му се спусна към тръпнещата й гръд. — Нима играчките не са неотменима част от всяка една игра?

Ан го зяпна объркано.

— Не… не разбирам. — Думите му имаха скрит, интимен смисъл, който тя се боеше да разгадае.

— Ще разбереш. — Усмивката му бе изкусителна, мамеща. — Ела.

Ан изтръпна.

— Ела — повтори той със заповедническа нотка в гласа.