Скандал

— Тя е добре. Бих казал, че е голяма късметлийка. Няма дори комоцио — само едно натъртено ребро. Днес и утре трябва да си почива. Но няма никакви основания за безпокойство.

Дом погледна над рамото му към Ан, която седеше в леглото, облегната на няколко възглавници. Беше облечена в проста розова нощница, която много подхождаше на поруменелите й бузи и на нежния цвят на устните й, и подчертаваше мастилено-черната й коса и бялата й като сняг кожа.

— Благодаря ви — каза Дом с нескрито облекчение, без да откъсва очи от нея.

Когато лекарят си тръгна, той отиде до нея и се усмихна.

— Слава Богу, Ан.

Тя го погледна изпитателно.

— Уили намери ли Блейз?

— Да — отговори Дом. Лицето му бе напрегнато.

— Всичко наред ли е с коня ми?

Той не отговори.

— Дом, плашиш ме! Какво е станало?

Дом приседна до нея.

— Конят е добре. Разтегнал е сухожилие, но ще оздравее.

Ан въздъхна облекчено.

— Не мога да си обясня това, което се случи днес — каза тя. — Блейз никога не се е държал така.

Дом мълчеше. Накрая вдигна рамене.

— Кой знае, може под седлото да се е забил някой бодил. Няма значение. — Той се усмихна, но усмивката му бе някак принудена. — Конят е добре. Ти си добре.

Тя го погледна объркано, безпомощно. Възможно ли бе наистина да проявява такава загриженост за нея? Най-после, след всичките тези години?

Дом навярно бе прочел мислите й, защото изведнъж се наведе към нея, подпрял ръце на леглото от двете страни на хълбоците й. Ан помисли, че ще я целуне и сърцето й затуптя като обезумяло, но вместо това той каза:

— Тръгни с мен, Ан. Утре. Ще отидем в Шотландия. За една седмица.

Ан го гледаше като омагьосана. Сърцето й биеше силно и бързо. Това негово предложение кой знае защо изобщо не й звучеше като предишното.

— Добре — каза тя след дълго мълчание.